„..трещи луната като късче от сърдит бонбон" - откровено, влюбено и чисто от Е. Е. Къмингс

е. е. къмингс (авторът настоява името му да се изписва с малки букви) твори стихове, наситени с романтични нагласи и представени в експериментален стил. Творбите на великият поет не са просто литературни, ритмични и идеи от думи, а прецизно изработени и нежно представени физически обекти, подаряващи ни уникални очила, през които да гледаме реалността. Такава, каквото е през очите на къмингс. С малки букви и големи послания.

Въпреки известната си отдаденост на растежа и движението, и за разлика от репутацията си на експериментатор в стихови форми, при къмингс всъщност тенденциозно отсъства свежата изобретателност. Особено през 30-те години, когато се чувства изолиран от културата около себе си, от другите поети, и започва да се повтаря безкрайно, написвайки множество версии, основаващи се на едно и също стихотворение. Много от поетичните средства на къмингс, включително визуалното оформяне на поемите, често се считат за заместители на оригинално вдъхновение. Но все пак най-известните средства на поета са уникалната собствена граматика и "счупването" на думите и "събирането" им обратно под съществено различна форма.

Най-великите поетически постижения на стихотворния бунтовник са несъмнено любовните и религиозните поеми. Например "там, където никога не съм пътувал, с радост отвъд" е една от най-фините любовни поеми в английския език, и поемата за смъртта на скъпия му баща: "баща ми мина през участта на любовта" е дълбоко разтърсваща почит. къмингс написва някои от най-нежните празненства на сексуалната любов и религиозния възторг, създадени през 20-ти век, точно в момента, когато тези теми никак не са популярни.

В ранния период на кариерата си къмингс балансира между Ню Йорк и Париж, където изучава рисуване. По-късно разделя времето си между Ню Йорк и родния град на семейството му Северен Конуей, Ню Хемпшир. Вечният му интерес към визуалните изкуства завършва в представяне на картините и рисунките му в няколко самостоятелни изложби през 40-те и 50-те години.

След 1945 г. новото поколение от поети, въставащи срещу миналите поколения, започват да намират в къмингс ехото на собствените си идеи за поезията, и така авторът започва да получава признанието, което му е бягало толкова дълго. Академията на американските поети го награждава през 1945 г. (според него - провал) с награда за "велико постижение" и колекцията му поеми в периода от 1923 г. до 1954 г. печели уважението на хора, по-рано критикували го за романтизма му.

Харвадският университет удостоява възпитаника си с честта да направи речите "Charles Eliot Norton" (ежегодни речи, посветени на "поезията в широкия смисъл") през 1952 г. - 1953 г. учебна година. Това е и единствената му официална артистична автобиография. По-късно бива публикувана под името i: six nonlectures (1953). В лекцията си къмингс казва, че може би 15 от поемите му са задълбочени и истински изрази на мислите му като артист и човек. Общият сбор на истински забележителните му поеми несъмнено е по-голям, но все пак остава само част от близо хилядата поеми, публикувал през живота си.

къмингс не се развива като поет нито в контекста на идейността, нито излиза от рамките на характерния за него стил. И все пак, между първата и последната му ("73 поеми") публикувани стихосбирки творчеството му демонстрира задълбочаваща се увереност и майсторство в особения му поетически талант, който мистериозно "осмисля смърт и вечност при всяко вдишване" (из "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося"). Често за най-остра и елегантна се счита стихосбирката му "95 поеми" (1958 г.). Събраните стихотворения на великия творец са публикувани две години по-късно.

Освен всички споменати дотук творби, къмингс публикува и няколко експериментални пиеси, балет и 15 тома стихове. Малко преди смъртта си в Ню Хемпшир на 3 септември 1962 г., къмингс пише текстове към фотографии, заснети от третата му съпруга Марион Мурхаус. Този му труд (Adventures in Value (1962) е перфектен пример за вечните му опити да прозира достатъчно задълбочено, за да конфронтира чудесата на природата. И ако само една десета от поемите му могат да се считат за безценни поетични диаманти, къмингс безспорно се е утвърдил като един от най-запомнящите се поети, които Америка някога е имала.

Представяме ви нещата такива, каквито са - откровени, влюбени и чисти от виртуоза на думите и смисъла им едуард естлин къмингс.