Мира Дойчинова - irini: Всичко, заради което си струва да се живее и да се твори, е едно единствено нещо – Любовта!

Попаднах на един от стиховете на Мира Дойчинова - irini във Facebook и останах изумена от начина, по който вдъхва живот на всяка една думичка в тях. Стихове, които без съмнение докосват сърцето на всеки един от нас и ни заразяват с любов! Стихове, към които неизменно се пристрастяваме и е невъзможно да спрем да четем, тъй като ни зареждат с обич и позитивизъм и ни карат да мечтаем - все неща, за които сякаш сме позабравили в забързаното си ежедневие, а всъщност са тези, за които си заслужава да живеем! Но нека тя самата ни разкаже малко повече за себе си...

Стиховете, които пишете са толкова истински и красиви, всеки един ли е преживян лично от Вас?

Всеки мой стих е дълбоко изживян, изчувстван, изстрадан и измечтан, до един :) Изписвам душата си, мислите и вълненията си, емоциите и преживяванията си, сънищата и мечтите си, цялото си денонощие. Подреждам обичта си в думи така, както аз я усещам – кротко, ясно и истинно. За мен писането е едно безкрайно търсене и откриване на това коя съм аз и какво ми се случва в този прекрасен и необясним свят. Може би заради това моите стихчета - птици така докосват сърцата на приятелите ми – те откриват самите себе си в тях, своите чувства, преживявания, живот и мечти. Думите умеят да вълнуват, само когато казват истината.

Кога за първи път усетихте порив да излеете чувствата си върху белия лист и кога поезията стана неразривна част от Вашия живот?

Първите си стихове написах на седемгодишна възраст, когато се научих да чета и пиша. Те бяха за дядо Мраз, за животните и за опазването на околната среда :) Тогава разбрах, че мога да запиша всичките си възгледи за света, всичките си приключения, сънища и мечти, и някой друг ще може да ги прочете. Това ме развълнува страхотно! Започнах да пиша приказки и разкази за деца, и това продължи години. А поезията стана неразривна част от мен, когато осъзнах, че едничкото, заради което си струва да се живее и да се твори, е едно единствено нещо – Любовта :) И самият Живот като цяло. Мисля, че това беше преломен момент в самоосъзнаването ми като човек. Този момент настъпи преди около шест години и е изключително важен за мен.

Имате ли си любимо кътче, в което се уединявате и което позволява на творческата Ви мисъл да се развихри или стиховете просто нахлуват в главата Ви от само себе си?

И двете. Имам такова кътче, но то не е материално. То е едно специално място от Тишина, вътре в душата ми, където се чувствам самата себе си и мога да чуя чувствата си. Когато притихна, думите сами се появяват и бързат да бъдат записани, мигновено, в реда, в който ги представям на света. Никога не се връщам да ги редактирам или променям, защото те идват със своя собствена мелодия от началото до края. А иначе любимо пространствено място като стая или околна среда – нямам такова. Случвало се е стихът да ме връхлети навсякъде и по всяко време. Стига да съм достатъчно тихичка на фона на шумната и забързана действителност. Много често се е случвало и да сънувам стиховете и да ставам посред нощ да ги запиша. Иначе до сутринта ще ги забравя. Думите се появяват на момента, от цялата дълбока чувствителност, с която улавям света. И от цялата ми обич.

Живеем в ерата на технологиите, без които много от нас не могат да си представят живота и в този ред на мисли искам да Ви питам къде предпочитате да пишете своите творби – на съвременния компютър или на позабравения лист хартия, който за повечето хора е отживелица, но пък носи романтиката на поезията в себе си?

Пиша моите стихове навсякъде, където се случи да ме връхлетят. Предимно на един стар лаптоп /който се моля да не ме оставя никога /, на последните страници на книги, на хвърчащи листове, салфетки и билети за кино. Каквото имам под ръка в момента, всичко е подходящо. Моите приятели казват, че много се разпилявам и това е характерно за мен. Така си е :) И именно те пожелаха да събера всичките си стихове на едно място, за да могат да стигнат до хората. Така се роди идеята за моята страничка във фейсбук – "Животът, Вселената и Всичко Останало", която стана любимо място на много хора, желаещи да получат частица от моята обич. Благодаря им, че споделяме едно пространство от светлина!

Случвало ли Ви се е да сънувате нещо, което да остави толкова силен и съзнателен отпечатък, че да го опишете в стихове?

Да, както писах и по-горе, много често сънувам стиховете си. И не само това. Моите сънища са съвсем отделна реалност за мен, цял един живот, в който търся и откривам себе си. Много е цветно, с много приключения и чудеса. Обичам да ги записвам в стихове. Така подарявам на любимите си хора искрица от вълшебния свят, който наричам мой дом.

Освен че пишете, рисувате и картини. Те свързани ли са по някакъв начин с Вашите стихотворения?

Свързани са. Защото и стиховете и картините ми са част от мен, от преживяванията ми и всичко, което ме вълнува. Няма как да не са свързани. Всичко, което правя е едно неразривно цяло, допълващо се от само себе си. С каквото и да се захвана, то е искрено и от душа, и това е общата основа. И може би не би могло да е по друг начин... Моите картини са още един начин да изразя чувствата и мислите си, цветно, вълнуващо и разбираемо за околните. За всеки, който умее да вижда със сърцето си. Много от рисунките ми съвсем естествено се превръщат в илюстрации към стиховете ми и така внасят още един нюанс в себеизразяването ми. Убедена съм, че красотата и хармонията пречистват душите на хората и това е моят стимул да продължавам. Не съм най-добрата със сигурност, защото никога не съм учила рисуване. Но пък имам да раздам и да кажа наистина много.

Как съумявате да съхраните в себе си едновременно и детето, и романтичната жена, защото детството и романтиката буквално струят от всеки един ред на Вашите стихове?

Бях на седем години, когато си пожелах никога да не порасна и желанието ми се сбъдна. Естествено, бях прочела Пипи Дългото Чорапче .Душата ми е детска, това е факт. Всичко ме удивлява, всичко ми е интересно и непознато, искам да го опозная, да науча колкото се може повече за света и вълшебствата, които са навсякъде. Води ме едно нестихващо любопитство на всяка крачка. Никога не знам какво ще ми се случи и какво ми предстои и така всеки един ден се превръща в приключение, което изживявам с цялата си обич. Никога няма да престана да вярвам в чудесата. А романтиката... Любовта е цялата ми същност! Това е всичко за мен. Искам да "заразя" околния свят с моята обич, и ако успея, значи не съм се родила напразно.

Наследили ли сте творческата си натура от някой в семейството или сама заобичахте поезията и изобразителното изкуство?

Не съм ги наследила. Донесох си ги с мен, и още първата ми съзнателна мисъл беше, че това съм аз и това ще правя винаги. Точно в тази насока неизменно съм получавала подкрепа от близките и приятелите си, от учители и дори съвсем непознати хора. Благодаря им от сърце! За едно дете е много важно да следва своя собствен път, защото само на него ще се чувства на мястото си.

Имате ли си любима творба или всички са еднакво близо до сърцето Ви?

Имам любимо стихче, и ще го споделя с вас .Макар, че всичките ми стихове са като мои птици, така ги наричам. Давам им крила и ги пускам да летят, с цялата ми обич. А те сами си намират път до сърцата на хората, които са готови да ги приютят и да им направят дом. Но, ето коя съм аз.

Силна за двама...

Аз съм силна за двама, аз съм просто герой,
и не вярвам на никого, щом светът си е мой,
ти не гледай така, сякаш май че съм луда,
всяка нощ е вълшебна, всеки ден ми е чудо!
И пътувам през времето, най-далечният път,
а мечтите ми – сините, няма нивга да спрат,
ако искаш ела, ето, правя ти място,
но недей да ме учиш как рисува се щастие!
И недей да отчиташ мойте дни по часовник,
и за моите приказки не посочвай виновник,
не поклащай със укор глава, щом се смея,
ти навярно желаеш в твоя свят да живея?
Няма начин, повярвай, аз съм просто герой.
Всеки свят, щом докосна, е завинаги мой!
И съм силна с това, че разказвам вълшебства,
и живея във тях – най-безкрайното детство!
Мойта клетва е тази – да остана дете,
не поглеждай часовника, няма кой да ме спре,
аз признавам – обичам, и така ми е лесно,
нека всеки да каже, че е просто чудесна
тази моя по детски светло-синя мечта...
Аз съм силна за двама – мога само така!
Хей, какво се замисли? Просто времето спри!
Хайде, дай си ръката. Ето, можеш и ти...

А любим поет или писател?

Моите любими писатели са Дъглас Адамс, Клифърд Саймък и Тери Пратчет. Те са първите ми учители по живеене. Е, дано се гордеят с "ученичката" си. Но действително, това са хората, които укрепиха вярата ми във факта, че животът е едно безкрайно приключение, което си струва всеки миг.

А от поетите харесвам Никола Вапцаров, Пеньо Пенев и Недялко Йорданов. Често си повтарям някой техен стих, когато имам нужда от искрица надежда. Зареждат ме изключително положително.

Имате ли планове да издадете стихосбирка?

Моята първа поетична книга – "Душата ми е скитница" – излезе от печат през пролетта на миналата година. Оттогава се издаде общо четири пъти и стигна до много приятели, с цялата ми любов. Благодаря им, че приютиха скитащата ми душа! А сега е време за следващата крачка – "Обич, пълна с небе". Надявам се, скоро.

Всеки един от нашите читатели ще открие по нещо за себе си в стиховете, които пишете, защото касаят нещата от живота. Какво ще им пожелаете?

Пожелавам им... никога да не пораснат. Да си останат малкото дете с големите любопитни очи и чиста душа, преливаща от обич. Да не спират да вярват в мечтите си, защото те се сбъдват, винаги. И също така – да летят, много. Насън, наум, на крилете на любовта, както искат. Но нека всеки техен миг да бъде на Полет "Щастие". Пожелавам им го от сърце! И ги обичам! Завинаги!

Автор: Теодора Попова

Фотограф: Александра Вали