Тони Морисън: Ако искаш да летиш, трябва да се отървеш от глупостите, които ти тежат

“За мен писането е личен акт. Отчаяно исках да притежавам това качество.”

На 5 август 2019 година от този свят си отива Тони Морисън - една от най-значимите писателки през последните 50 години. Морисън е първата цветнокожа жена, която печели Нобелова награда за литература през 1993 г.

Автор на 11 романа, американската писателка завещава на света безкрайно количество мъдри думи, които докато четем, преживяваме. Ето малка част от тях.

Почерпете вдъхновение с мъдрите мисли на един от най-въздействащите писатели в историята на американската литература.

За живота и смъртта

"Ние умираме. Това може да е смисълът на живота. Но ние правим език. Може би това остава от нашия живот", казва тя по време на своята реч, след като получава Нобелова награда за литература през 1993 г.

За успеха

„Ако искаш да летиш, трябва да се отървеш от глупостите, които ти тежат“, пише тя в романа си „Песента на Соломон“.

За обичта

"Когато дете се разхожда в стаята, вашето или нечие друго, озарява ли ви се лицето? Ето това е чувството, към което трябва да се стремите.” казва тя по време на интервю от 2000 г. в „Шоуто на Опра”.

За писането

Пред Съвета по изкуствата в Охайо Морисън изрича едни от най-силните си думи: „Ако намерите книга, която наистина искате да прочетете, но тя все още не е написана, тогава трябва да я напишете. "
В статия в” New York Times” от 1987 г. тя споделя: „Начините, по които правим нещата по най-добрия възможен начин, често носят със себе си семена от себеунищожение. "

За въображението

"Ако не можете да си представите нещо, няма как да го получите", казва тя по време на лекция през 1992 г. в Портланд, Орегон.

За значението на любовта

„Лесно е най-празното клише, най-безполезната дума и в същото време най-мощната човешка емоция - защото и омразата е свързана с нея“.

За писателската си кариера

“Диапазонът от емоции, които съм изпитала като чернокож човек и жена е по-голям от на някой, който не е нито едно от двете. Моят свят не се сви, защото съм чернокожа писателка. Просто се разшири", казва тя пред “New York Times” през 1987 г.

За вярата

"Можете да направите някои доста необикновени неща, ако наистина повярвате в тях", казва тя пред “New York Times” през 1987 година.

За потисничеството

"Експресивният език е повече от изразяване на насилие, той самият е вид насилие; той е повече от обозначаване на границите на знанието; той сам по себе си ограничава знанието."

За значението на езика

"Езикът сам по себе си ни предпазва от оскъдицата на нещата, които нямат имена. Езикът сам по себе си е вид медитация."

За свободата

„Не искам да бъда някой друг. Искам да бъда себе си“, пише тя в романа си „Сула“ от 1973 г.
„Ние сме приели насилието за страст, мързелът за свободно време, а безразсъдството за свобода“, пише тя в първия си роман „Най-синьото око“.

За влюбването

"Не можеш да притежаваш човешко същество. Не можеш да загубиш този, който никога не ти е принадлежал. Нека да приемем, че той е твой. Можеш ли да обичаш този, който не представлява абсолютно нищо без теб? Сигурна ли си, че ти трябва такъв мъж? Не, нали?"