Тайните на кърменето на жените от племената Химба и Бенг

Всички знаем колко важно е кърменето за новороденото – освен че осигурява всичко, от което бебето се нуждае в първите шест месеца от живота си (хранителни вещества, минерали, имунни тела), то подобрява връзката между майката детето. Въпреки че този процес изглежда инстинктивен, за много млади майки той представлява истинска борба.

Скорошно проучване разкрива, че 92% от жените имат проблеми през първите няколко дни на кърмене – болка, възпалени зърна, малко количество кърма. „Това е просто изненадващо, тъй като кърменето е било критична функция за оцеляването на детето в миналото и неразбирането на този естествен процес би довело до сериозни проблеми за бебето.“, коментира Брук Шезла, еволюционен антрополог от Университета в Лос Анджелис, Калифорния.

Тайните на кърменето на племето Химба

Според Шезла западното общество по някакъв начин е загубило инстинкта за кърмене, което е и причината да вземе решение да проследи по-обстойно как жените от племето Химба – номадски народ в Намибия – кърмят своите деца.

„Тази идея ми хрумна още преди да родя първото си дете. Винаги съм си мислела, че да кърмиш е много лесно. Бях шокирана от това колко ми беше трудно. Именно тогава надделя желанието да разбера повече за този процес и веднага стегнах куфарите за Намибия“, разказва тя.

>>> Какви са ползите от кърменето за бебето и майката

По време на престоя си в африканската държава Брук Шезла интервюира 30 жени от общността за техния опит в кърменето, особено през първите няколко дни след раждането. Това, което й прави впечатление, е, че една част от тях се научават още през тяхното детство, тъй като наблюдават как техните майки, сестри и приятели хранят своите деца. По този начин, когато родят, жените от племето знаят какво да правят и действат инстинктивно и по памет.

„Майките все още раждат в домашни условия. И всички кърмят с лекота. Това бе едно от първите неща, които ми направи впечатление.“, казва Шезла. „Те дори кърмят, докато се разхождат или вършат някаква домакинска работа. Носят бебето на гърба си, а когато заплаче, го изваждат и хранят.”

Две трети от жените признават, че през първите няколко дни се сблъскват с проблеми, като болка, страх и притеснение относно количеството на кърмата. Има жени, които изпитват затруднения с произвеждането на кърма и са принудени да използват козе мляко. Но реално адаптирано мляко или шишета и подобни неща изобщо не се използват, заявява антропологът.

По време на наблюдението си Шезла установява, че младите майки нямат достатъчно познания за ранната детска грижа, като например по какъв начин да държат бебетата или как да се уверят, че кърмят правилно.

Как преодоляват тези проблеми? Те имат тайно оръжие, което много от нас използват в крайни случаи – баби.

Когато жена от племето Химба забременее, тя обикновено се връща в дома на майка си в последните седмици на бременността и остава там няколко месеца след раждането.

„Когато жената роди, тя наистина си почива.“, учудва се Шезла. „Възрастните жени всъщност спят в колибата с нея след раждането и всяка сутрин събуждат младата майка с думите: „Време е да се нахрани бебето! Време е да се нахрани бебето!”

Племето Бенг и ролята на кърменето

Тайните на кърменето на жените от етническата група Бенг, населяваща Кот д'Ивоар, са обстойно проучени от антрополога Алма Готлиб. Тя разказва, че през първите няколко седмици след раждането младата майка има постоянен поток от посетители, особено жени. Повечето от гостите кърмят сами децата си и спонтанно споделят своя опит и познания. По този начин родилките се социализират и свикват с ролята си на майки.

В много азиатски култури жените в продължение на 30 дни остават затворени в дома си и се грижат за роднините си. Те готвят и помагат на младата майка да се възстанови от раждането и да се научи да храни бебето си.

Много антрополози изграждат хипотези защо жените от племена с традиционна култура са толкова успешни в кърменето. На първо място майката и новороденото имат дълъг и непрекъснат контакт веднага след раждането, тъй като всичко се случва в домашна среда.

„Хората от тези общности взимат пример от животните, при които отделянето на новороденото води до неспособност за бозаене.”, категорични са антрополозите. „Напоследък осъзнаваме, че хората имат същите рефлекси, предназначени да запечатат връзката между майката и бебето, веднага след раждането.”