Експеримент: Как реагира човешкото тяло на 10 градуса по Целзий

При мисълта за смъртоносен студ повечето хора се сещат за полярни изследователи с висящи от брадите им ледени висулки или алпинисти с пръсти, почернели от измръзване, които се справят с височините на Еверест. Поради тази причина Джеймс Галахър е скептичен, когато го молят да участва в експеримент, който има за цел да провели как човешкото тяло реагира на 10 градуса по Целзий.

„За мен 10 градуса е далеч от замръзване и определено не е арктически студ – температура, която не би натоварила много човешкото тяло. Сгреших.“, коментира Галахър. „И както щях да разбера, подобни условия имат дълбоко въздействие върху сърцето, белите дробове и мозъка.“

10 градуса по Целзий – истинско предизвикателство за човешкото тяло

Джеймс Галахър е поканен в лабораторията на проф. Дамян Бейли от Университета на Южен Уелс, за да изследват въздействието на студените домове върху човешкото тяло и защо 10 градуса могат да се окажат смъртоносна температура.

„Звучи лесна задача, но е истинско физиологическо предизвикателство.“, обяснява проф. Бейли.

>>> Как да оцелеем през зимата: 30 експертни съвета за добро настроение и уют в студените месеци

За целите на експеримента Галахър е отведен в екологичната камера на лабораторията – помещение с лъскави метални стени и дебели врати. В тази херметична стая учените могат точно да настроят температурата, влажността и нивата на кислород.

„Удари ме топла струя въздух, когато влязох в стаята. Планът бе да започнем с 21 градуса, да свалим температурата и да отчетем как тялото ми реагира на студа.“, обяснява Галахър. „Гърдите, ръцете и краката ми са осеяни с монитори за проследяване на телесната ми температура, пулс и кръвно налягане.“

Поставени са слушалки, за да се наблюдава притока на кръв в мозъка. Ултразвук следи каротидните артерии на врата, а огромна тръба анализира въздуха, който Галахър издишва.

„Измерванията бяха направени. Учените отчетоха как се справя тялото ми при приятните 21 градуса, така че вентилаторите се включиха и хладният бриз постепенно понижи температурата в камерата.“, споделя Галахър. „Все още не бях наясно с дълбоките промени, случващи се в тялото ми, но вече имаше външни фактори. Докато температурата в стаята падна до 18 градуса, вече не се потях и космите по ръцете ми настръхнаха, за да изолират тялото ми.“

Според науката 18 градуса е повратната точка – тялото работи, за да поддържа тази температура. Кръвоносните съдове се свиват – процес, известен като вазоконстрикция – за да запазят температурата на кръвта за критичните органи.

„Първите реакции на тялото се появиха при 11,5 градуса, когато мускулите ми започнаха да треперят, за да генерират топлина.“, споделя Галахър, „При 10 градуса вентилаторите спряха. Чувствах дискомфорт, но не замръзнах. Скоро стана ясно, че съм грешал, мислейки, че тази температура няма да ми повлияе негативно.“

Какво влияние оказва ниската температура на тялото?

„Това, което ме шокира, е промяната в притока на кръв към мозъка и колко време ми отнема да завърша игра за сортиране на форми. Не бих искал да се опитвам да пиша домашни за училище в студена стая.“, споделя Галахър. „Но тялото ми постигна основната си цел, а именно да поддържа стабилна телесната ми температура – просто трябваше да се напряга повече.“

>>> Физиологични механизми на терморегулация

При подобни условия сърцето бие по-бързо и кръвното налягане се повишава – рисков фактор за инсулт и инфаркт. Това е и причината тези животозастрашаващи състояния да са по-чести през зимата.

„Доказателствата ясно показват, че студът е по-смъртоносен от топлината – има по-голям брой смъртни случаи, причинени от рязко застудяване, отколкото от рязко затопляне.“, коментира проф. Бейли.

Какво може да се направи?

В един идеален свят всички бихме затоплили стаята, в която се намираме, поне до 18 градуса. Когато това не е възможно, проф. Бейли казва, че „условията наподобяват подготовка за алпинистка експедиция“, поради което той съветва:

• Съсредоточете се върху дрехи, които осигуряват добра изолация, като например тези, произведени от вълна.
• Ръкавиците и топлите чорапи са по-важни от шапката.
• Преминете към диета с по-високо съдържание на въглехидрати.
• Генерирайте повече телесна топлина, като се движите, а не да седите на стол и да гледате телевизия.