Стигнахме ли вече, или защо децата не обичат дългите пътувания

Колко пъти сте чували „Стигнахме ли вече?“, докато пътувате? Не сте единствените. В края на лятната ваканция вероятно още си спомняте безбройните въпроси на нетърпеливите малчугани и опитите да ги успокоите, забавлявате и… просто да стигнете до крайната точка.

Обикновено търпението им се изчерпва още преди 30-тата минута. Често се започва с тихото „Мамо, пристигаме ли скоро?“, което обаче не след дълго е заменено от далеч по-агресивен кръстосан разпит за това кога последно сте казали, че остават 2 часа, а ето че сега отново твърдите, че остават 2 часа.

И вероятно всеки път, щом пътуването приключи, се заричате, че никога повече няма да си го причините отново? Познахте се, нали?

Защо дългите пътувания измъчват толкова много децата

Представата ни за време се променя с възрастта. Обикновено, колкото повече остаряваме, толкова по-бързо ни се струва, че лети то.

Представата за време се променя с възрастта

Според учените всеки отрязък от време изглежда все по-кратък, когато го сравним с годините зад гърба си. Например, на 7-годишна възраст една година би била 14,3% от целия ни живот, но на 70 години тя би се равнявала едва на 1,43%. Затова петчасовото пътуване изглежда много по-дълго за 5-годишния малчуган, отколкото за 50-годишния човек.

Разбира се, не само тази е причината за досадата, която децата изпитват на дълъг път. Ние, възрастните, имаме добре развито чувство за разстояние и географско разположение, което ни помага да се ориентираме колко сме изминали и кога приближаваме до крайната точка.

Така например, ако пътуваме от София до Бургас, добре знаем, че, когато стигнем до Стара Загора, вече сме преполовили пътя. Така по-лесно структурираме времето си.

Съвременните технологии

Да не забравяме, че разполагаме с устройства, които ни улесняват още повече и ни посочват точен час на пристигане и възможни причини за забавяне по маршрута. Децата нямат достъп до такава информация и затова разчитат на родителите си, за да я получат.

Липса на контрол

Чувството на несигурност у децата за това колко време остава се засилва и от липсата на контрол върху самото пътуване. Отново ние, възрастните, сме тези, които решават кои да са спирките ни за почивка и кой маршрут да изберем. Малчуганите се чувстват още по-отегчени, изправени пред неизвестното. Когато не знаят какво ги очаква, им се струва, че времето минава изключително бавно.

Да си спомним случаите, когато, пътувайки с влак, неочаквано спираме насред нищото. Чакането в такъв момент ни се струва безкрайно, именно защото не знаем каква е причината. Липсата на контрол и информация е нещото, което забавя хода на времето.

Когато се чувстваме несигурни, първото нещо, което правим, е да следим часа. Човек има ограничени когнитивни способности и не умее да обръща внимание на всичко непрекъснато. Затова избираме кое е важно за нас според обстоятелствата.

Усетим ли, че не можем да разпределим времето си, ние започваме да го следим още по-стриктно. Тогава ни се струва, че то наистина минава по-бавно от нормалното. Несигурност в представата си за време обаче изпитват най-вече децата и ако няма с какво да се разсеят, те мислят непрестанно за пътуването и кога ще пристигнат.

>>> Защо времето лети с възрастта

Скуката спира времето

Децата трудно изтърпяват дългите пътувания, защото единственото, което правят, е да гледат през прозореца. Това е може би най-голямото изпитание за тях и търпението им, докато за нас, родителите, е чудесна възможност да поседим и да потънем в мислите си.

Малчуганите имат нужда от стимулация на сетивата и от забавления, защото в противен случай бързо се отегчават. Също като несигурността, скуката изкривява представата им за време и ги кара още повече да се фиксират върху минутите, които са изминали и които остават.

Самите ние непрекъснато поглеждаме към часовника, когато ни е скучно. Тогава имаме чувството, че времето спира. Ако обаче сме ангажирани с нещо приятно, не се интересуваме колко ни остава. То не е приоритет за нас.

По-малко храна в колата

За много от родителите решението е преди път да заредят игри и храна в изобилие, с което да запълнят времето на отрочетата си. Не правете тази грешка. Не рискувайте, в стремежа си да намалите честотата на въпроса „Кога ще пристигнем?“, да чуете думите „Мамо, лошо ми е“. Едва ли бихте накарали времето да лети по-бързо, ако детето повърне и ви се наложи да почиствате след него.