Смъртоносният лов за халюциногенния мед на Непал

Непал има репутацията на мистериозно място – земя, разположена на границата между материалния свят и духовното царство. Азиатската страна има отдалечени планински върхове, изключително богата история и уникална екосистема, чиито флора и фауна процъфтяват и в най-трудните условия.

Високо в тези планини ще намерите най-големите пчели в света, работещи упорито в преобразуването на цветния прашец на красивите, но смъртоносни рододендрони в тъмночервен мед, чието консумиране може да предизвика халюцинации. Ще ви разкажем историята на хората, които рискуват живота си, за да достигнат безценните медни пити.

Apis dorsata laboriosa, позната още като гигантската хималайска пчела, се е приспособила към екстремната среда с високо атмосферно налягане. Тя се е адаптирала толкова добре, че този вид насекоми не се среща никъде другаде по света. Разположени върху отвесни скали в източен Непал, медът от масивните пити на тези близо трисантиметрови насекоми се произвежда от цветния прашец на разноцветните рододендрони, които цъфтят всяка година. В района не се намират хищници, които да застрашават популацията на хималайските пчели, а труднодостъпните им кошери не позволяват никакво животно да ги достигне.

Едно животно обаче се осмелява да опита от халюциногенния им мед. В продължение на векове ловците на мед от племето Кулунг проявяват изключителна смелост, като се катерят по стръмните скали, екипирани само с въжени стълби, 7-метрови бамбукови прътове и вярата си в Рангкеми – духовния пазител на пчелите и маймуните.

Един от тези ловци – вероятно последния от племето Кулунг – е Маули Дхан. През 2017 г. Марк Синот от National Geographic придружава Маули по време на експедицията за търсене на мед, за да разбере защо тази древна и опасна традиция може скоро да изчезне. Преди десетилетия духът на Рангкеми посещава Маули в един от сънищата му, за да го призове да се превърне в ловец на мед.

Но неговата работа не е просто избор на съдбата - тя включва тежък физически труд.

"Уморен съм и не искам повече да правя това. Единствената причина, поради която продължавам, е, защото съм беден, и никой друг няма да го направи" – разказва непалецът. Не става въпрос само за намиране на наследник. Асистентът на Маули, Асдхан Кулунг, е достатъчно квалифициран за поста, но засега не е получил магически сън с духа Рангкеми.

Кулунг иска да сънува толкова желания сън, но не знае защо още не се е случило. Според него той може да се опита да събира сладката храна, както други преди него са пробвали, без да получат позволението на пазителя дух Рангкеми, но рискува да му се случат купища ужасни нещастия. Техните бащи и деца са умирали, къщите им са се срутвал или посевите им са загивали. Асдхан Кулунг се страхува от отмъщението на местното божество.

По време на изкачването на скалата Синот и неговият фотограф Ренан Озтурк се мъчат да настигнат останалите от експедицията. Въпреки че и двамата са опитни катерачи, тяхната модерна екипировка им пречи да изпълнят бързо задача си. Разбира се, техните обемисти защитни пчеларски облекла значително затрудняват изкачването. Скоро гигантските пчели успяват и без това да пробият специалните им дрехи.

Маули, от друга страна, продължава да изпълнява задачата си, като единствената му защита е парче плат, сложено пред устата. Непалецът виси свободно от въжена стълба, като същевременно използва дим от тлеещ сноп трева, за да пропъди пчелите. Работата на ловеца на мед е изключително трудна, което обяснява защо този 57-годишен мъж иска скоро да се пенсионира.

Халюциногенните ефекти на меда, направен от рододендрони, всъщност са подробно документирани, като едни от най-ранните данни са от 5-ти век пр.н.е. Гръцки войници, прекосяващи Турция, откриват поле, пълно с рояци пчели и медни пити.

След като опитват нектара, те сякаш изгубват сетивата си и започват да повръщат, както е написано в древните текстове на гръцките историци. Халюциногенният мед може да се намери в района на Турция близо до Черно море, но в Непал този специален пчелен продукт се консумира в много малки количества.

През 2016 г. репортерът от Vice Дейвид Капрара придружава други непалци от племето Гурунг, които също отиват на лов за мед. Той консумира препоръчаната доза от две чаени лъжички.

Репортерът описва въздействието от пчелния продукт като подобно на това от марихуана. Докато някои от ловците припадат, никой не започва да повръща. За местните хора медът се използва като болкоуспокояващо при артрит, но по-голямата част от продукта се продава в чужбина.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: curiosity.com
Снимки: pixabay.com