След инсулт Паула Галахър губи говора си, но не и радостта от танца и музиката

Паула Галахър постъпва в рехабилитационен център 5 дни след инсулт. Чувства се напрегната и отчаяна. Не може да говори. Съсирекът, който стига до мозъка й, я лишава от гласа й.

Последици след инсулта

Паула живее в Мадисън, Кънектикът, е диагностицирана с форма на афазия на Брока – разбира какво казват другите, но не може да говори. Тя страда и от речева апраксия – неспособност да контролира мускулите, от които зависи артикулацията на речевите звуци.

Когато постъпва в лечебното заведение, жената не може да говори и пише, но разбира какво й казват и може да чете.

Не е загубила и таланта си да танцува.

В стаята си бившата професионална танцьорка сменя стиловете един след друг – балет, модерни танци, бели денс. Един ден служител в центъра я вижда да танцува. От тогава нататък по време на всяко свое дежурство тя отива при Паула и танцуват заедно.

Жената е подложена на интензивна 3-седмична терапия. Прибирайки се у дома, тя може да произнася едва няколко думи – първото си име и „Здравей“. Когато си възвръща умението да изрича „Да“ и „Не“, невинаги ги използва правилно.

Три месеца след инсулта съпругът на Паула Бил Джонсън не крие възхищението си от упоритостта, с която тя се опитва да проговори отново. А нейният отговор е: „Какво друго мога да направя?“ Това е първото й изречение след случилото се.

Как започва всичко

Най-обикновен ден, малко преди Коледа през 2020 г. Бил чете книга, когато чува съпругата си да снове напред-назад на втория етаж. Качва се, за да провери какво става и я заварва объркана и неспособна да говори. Първата мисъл, която му минава през ума, е инсулт. Обажда се на 911, но заради пандемията от коронавирус се налага да пътува отделно към болницата. От съображения за сигурност е помолен да изчака извън спешното, докато екипът спасява живота на Паула. Един от лекарите му се обажда, за да го информира, че съсирек е засегнал средната церебрална артерия в мозъка й и за да поиска разрешение да й бъде извършена процедура по неговото механично премахване, известна като тромбектомия. Разбирайки колко сериозни могат да бъдат пораженията, Бил се съгласява. Преди сложната операция той успява да види съпругата си за кратко. Успокоява я с думите, че лекарите си разбират от работата, след което е принуден да напусне. По пътя за вкъщи му се обаждат още веднъж, вече с добрата новина, че съсирекът е отстранен успешно и Паула може да движи крайниците си.

Причини за инсулта

Дни наред специалистите търсят причината за инсулта. Галахър изглежда здрава, храни се пълноценно и разнообразно, не е пушила през последните 35 години и не страда от фамилна обремененост. Накрая поставят диагноза „криптогенен инсулт“, или инсулт с неясен произход.

Възможно е причина за случилото се да е натрупаният хроничен стрес. През последната година Паула се грижи за критично болната си майка във Флорида, напуска Вашингтон и губи някои свои роднини заради коронавируса. Има много научни доказателства, които разкриват тясната връзка между силния стрес и повишения риск от сърдечносъдови заболявания.

Терапия за подобряване на говора

С всяко следващо произнесено изречение, говорът на жената се развива все по-добре. Една година по-късно, въпреки че понякога все още накъсва думите или не може да намери подходящите, тя успява да комуникира с околните на базисно ниво и не спира да се усъвършенства. За съжаление, писането с ръка се оказва по-голямо предизвикателство.

Паула се среща с трудов терапевт, който й помага да работи върху някои функционални умения като пресмятане, броене на пари и определяне на часа. „Когато ми даде няколко монети, не знаех как да боравя с тях. За да решим тези проблеми използваме флаш карти и истински часовник“, пояснява тя.

Музиката и танцът – най-доброто лечение

Една от любимите й терапии обаче остава музикалната, при която трябва да пее, за да подобри речевите си способности. Детските песнички се оказват особено ефективни, споделя Галахър. Според нея те й помагат да говори по-гладко и мелодично.

До 50-тата си година Паула живее сама. Сега, макар вече да е на 69 години, тя все още се чувства неловко, когато трябва да разчита на съпруга си. В същото време е благодарна, че получава подкрепа. Тя и Бил са женени от 10 години.

Танците и креативните занимания продължават да бъдат важна част от ежедневието на жената. Записала се е на онлайн курс, прави колажи, пише поезия. Надява се скоро да започне да преподава свещени танци, които практикува от години.

„Танците са идеалният начин да изразим себе си, без думи. Те са моето лекарство“, казва с усмивка Паула.