Сериозен когнитивен дефицит е открит при бейби бумърите, родени между 1946-1964 година

Ново американско проучване разкрива, че бейби бумърите (хората, родени в периода 1946-1964, когато раждаемостта е била изключително висока, времето на бума на бебетата) са се представили много по-слабо на тестове за определяне на когнитивните им функции.

Според статистиките когнитивните умения (уменията за учене, запомняне и мислене) при възрастните около и над 50 години се усъвършенстват с всяко следващо поколение. Тази тенденция поставя началото си с най-доброто поколение, тоест родените между 1890 и 1923, и достига своя пик при родените по време на войната (1942-1947). В един момент, с ранните бейби бумъри (родени между 1948 и 1953) се забелязва спад, който се задълбочава още повече при така наречените междинни бейби бумъри, родени в периода 1954-1959.

Когнитивните умения при бейби бумърите се влошават без значение на пол, раса и образование

Макар през последните години случаите на деменция в САЩ да не се увеличават вече така драматично, резултатите навеждат на мисълта, че заболяването отново може да се завърне с пълна сила през идните десетилетия, смята Хуи Зенг, професор по социология към университета в Охайо.

Зенг е изненадан от влошаването на когнитивните умения на поколението, след като десетилетия наред преди това те са били много добре развити. Още по-изненадан е от факта, че то засяга всички групи, без значение от пол, раса, етническа принадлежност, образование, доходи или благосъстояние.

Все пак заключението от проучването е, че поради някаква причина намалените когнитивни способности на бейби бумърите са обвързани с по-лошото благосъстояние, по-силното чувство за самота и депресия, липсата на активност, затлъстяването и по-малката вероятност да създадат семейство. Изследването е публикувано наскоро онлайн в „Journals of Gerontology: Social Sciences.“

Проучването на професор Зенг

Зенг анализира данните от 30 191 американци, участвали между 1996 и 2014 в проучване на Мичиганския университет, касаещо здравните грижи, които получават, семейния статус, както и дали са в трудоспособна възраст, или са пенсионирани. Хората над 51 години са обект на проучването на всеки 2 години. Част от него представлява попълване на когнитивен тест, по време на който участниците трябва да си спомнят думи, чути по-рано, да броят от 100 на обратно в продължение на 7 секунди, да назоват определени предмети и да изпълнят други поставени им задачи.

Според друго изследване ръстът на смъртност и заболеваемост е скочил при поколението на бейби бумърите, но отново представителите с по-добро благосъстояние и образование са по-слабо засегнати. 

Зенг пояснява, че става въпрос за наистина доста слаба разлика в когнитивните умения между високообразованите и тези с ниско образование. Разлика, която е толкова малка, че може да бъде пренебрегната.

Социологът прави още един сравнителен анализ – между когнитивните функции на хора на една и съща възраст, но от различни поколения, за да се избегнат спекулациите, че при възрастните почти винаги се наблюдава когнитивен упадък. Дори тук бейби бумърите са на дъното на класацията.

Зенг споделя: „Бейби бумърите вече показват намалени когнитивни способности, сравнени с представители на други поколения на възраст 50-54 години.“

На какво се дължи когнитивният упадък при бейби бумърите?

По-добре развитите когнитивни умения в предишните поколения може да се дължат на благоприятна семейна среда през детството. Но средата, в която са израснали бейби бумърите не е била много по-различна. Те също са били в относително добро здраве, а семействата им – с по-висок социално-икономически статус. Родителите им са били образовани и в повечето случаи с хубави професии. Социологът стига до заключението, че когнитивният упадък не произтича от фактора бедно детство.

Самота, депресия, липса на активност и затлъстяване и влияние върху когнитивните възможности

В изследването най-силно се акцентира върху няколко други фактора, влияещи върху познавателните способности на бейби бумърите – по-лошо благосъстояние, по-силно усещане за самота, депресия, липса на активност и затлъстяване.

Живот без брачен партньор или повече от един брак, психични проблеми и сърдечносъдови заболявания като удар, високо кръвно налягане и диабет също се свързват с намалените когнитивни умения при хората от това поколение.

Зенг продължава: „Ако не бяха в толкова добро здраве през детските си години, ако не бяха живели в добра семейна среда или пък не бяха получили образованието, което им е дало възможност да работят на високи позиции, със сигурност когнитивният упадък щеше да е много по-силно изразен.“

Според Зенг броят на участниците, родени около и след 1960 не е достатъчен, защото има много починали, но той е на мнение, че тези, които са включени в изследването няма да покажат различни резултати на когнитивните тестове. За съжаление той е скептичен и смята, че тенденцията ще се запази и при следващите поколения, докато не се намери решение за проблема, който учените забелязват сред бейби бумърите.

Според него повечето фактори, водещи до влошени когнитивни умения засягат модерното общество – липса на реално общуване с приятелите и семейството и нарастващо икономическо неравенство. Но той вярва, че има и причини, които могат да бъдат открити само в САЩ – липсата на равен достъп до здравни услуги и техните високи цени.

Тревогата за бъдеща деменция при голяма част от бейби бумърите

„Част от проблема е на глобално ниво, другата обаче е свързана с начина на живот конкретно в Америка“, признава Зенг. Една от най-големите тревоги по отношение когнитивните функции на хората на възраст 50-60 години е, че е много вероятно те да развият деменция на по-късен етап. Социологът пояснява, че поколението в Америка към момента се счита за застаряващо, което още повече увеличава вероятността от скок в броя на пациентите с деменция. Според изследването, което той провежда, тенденциите не са никак обнадеждаващи за следващите няколко десетилетия.