Свръхзащитни родители – как да разпознаем и предотвратим свръхгрижовността

Всички майки се притесняват за децата си и това е нещо нормално. Но понякога грижите се превръщат в тревожност и това води до психически разстройства при майките, техните деца и целите семейства.

Тази статия ще ви помогне да предприемете съответните действия навреме и да улесните процеса на отглеждане на деца.

Кои са свръхзащитните родители  и как да ги разпознаем? Разберете с нас!

10. "Ако детето ми се изцапа, преди да дойдат гостите, ще сменя веднага дрехите му"

Тази функция не е в това доколко е спретнато детето, а в намерението на майката да бъде перфектна. Вашите действия и мисли са фокусирани само върху нагласите на хората - искате те да видят, че сте посветени само и единствено на майчинството. Хората изразяват вълнението си и вие сте щастливи, но ако не го направят, изпитвате угризения.

9. "Ако детето ми не може да направи нещо само, веднага се притичвам на помощ."

Мислите, че ако другите деца са в състояние да направят това или онова, то и вашето дете трябва да го направи. Но не обръщате внимание на това, че детето ви е индивид със собствени способности и желания. Ако то не успее да направи нещо, започвате да упреквате себе си.

Това поведение може да доведе до намаляване на академичната ефективност на децата. Ако осъзнаете, че всички хора са различни и това, че да сте най-добри във всичко не прави никого щастлив, животът на детето ви ще бъде по-лесен, както вашият собствен.

8. „Когато детето ми има свободно време, се притеснявам и се опитвам да намеря задача за него.“

Вие сте типът родител, който се опитва да задържи детето си само и единствено за вас. Не вярвате, че малчуганите са в състояние сами да вземат решения без вашето участие или че вие знаете какво е най-доброто за тях. Тези деца имат толкова много уроци, задължения и хобита, че нямат свободна секунда за себе си. Те никога не са изпитвали вкуса на свободата и не могат да изследват своите собствени интереси.

Когато тези деца пораснат, те не могат да поемат отговорност и няма да знаят какво да правят с живота си.

7. „Ако детето ми отиде някъде с приятели, аз планирам техните дейности.“

Щом детето ви порасне, то си намира приятели и това е нещо нормално. Когато отиват на разходка или до мола, вие правите план какво прави детето с неговите приятели. Вие вземате всички телефонни номера и адреси на приятелите на вашето дете и техните роднини.

Това поведение може да доведе до тормоз в училище, а това лишава детето от неговата независимост, защото винаги слуша майката и не може да взема решения самостоятелно.

6. "Когато детето ми се натъжи, мисля, че това е по моя вина."

Напълно забравяте за собствения си живот. Постоянно сте стресирани и се дразните с всеки. Ако купите нещо за себе си, се чувствате виновни.

Когато детето ви порасне, вие се опитвате да го предпазите от тъжни мисли и започвате да му съчувствате твърде много, ако нещо се обърка. За да бъде пълноценна личност, човек трябва да изпита пълния набор от емоции и чувства, за да знае как да се справи с негативните.

5. „Ако детето ми иска да се люлее на люлката – ще му забраня.“

Вероятно сте забранявали на детето си да се люлее на люлката, защото е твърде опасно. Така ли е?

Опитвате се да направите живота му предсказуем, но не можете да предвидите всичко. Между другото, този свят не е толкова ужасен. Така че има ли нужда да се тревожите толкова много?

4. „Ако моят тийнейджър иска да печели пари по празниците, ще му намеря работа.“

За да защитите детето си от нелоялни работодатели, решавате да намерите безопасна работа за него. Но вие не вземате предвид неговите желания, способността му да взима решения, да избира между различни опции, да оценява рисковете и други полезни умения. По този начин то не се развива. Наистина е трудно да си възрастен без тези качества.

3. „Родителите трябва да защитават децата си от всякакви рискове.“

Графикът на детето ви винаги е строг и ако нещо се обърка, изпитвате стрес. Детето ви е доста изолирано от своите съученици и други хора. Между другото, това родителско поведение може да предизвика сериозни проблеми.

2. „Проверявам всичко, което препоръчват приятелите на детето ми

Вие сте вид шпионин и това не е добре. Вие и вашето дете можете да бъдете щастливи, само ако се доверите един на друг. По-важно е да научите детето си как да се държи в социалните медии, отколкото да контролира неговите интернет акаунти.

1. „Когато детето ми се прибере от училище, въздъхвам облекчено.“

Усмихвате се и изглеждате щастливи, когато детето ви се прибере, но всъщност криете безпокойството си. Започвате да помагате на детето си и правите прости неща за него: перете дрехите му, почиствате стаята му. В резултат на това, когато детето ви порасне, има два сценария: Не може да взема решения самостоятелно или спори с вас, когато се опитва да бъде независимо.

Ако отговаряте само 1 или 2 точки, вие сте добре. Ако обаче са повече, е време да помислите за отношението си към децата си, тъй като родителската тревожност допринася за уязвимостта на малчуганите. Има риск вашето дете винаги да изпитва страх от бъдещето и други психологически проблеми, които не позволяват на човек да се развива.