Само за жени: Парковете, в които иранските жени свалят забрадките си и носят мини поли

Висока метална ограда ги отделя от останалия свят. Изолирани, но свободни (поне за няколко часа). Те са там , свалят забрадките си и купищата дрехи.Обличат тесни дънки, мини поли и къси панталони, спортуват и се пекат на слънце. Едни танцуват на поп музика, тренират в открити фитнеси, а други си купуват разхлаждащи напитки и играят с децата си. Тук могат да се видят и момичета, които носят мини поли и къси панталони. По-голямата част от тях обаче, се страхуват и остават забрадени.

Във всекидневието си жените в Иран спазват строг и установен начин на обличане. Те носят забрадки, шлифер, който трябва да скрива ханша и дълги панталони, за да не се излагат краката на показ. Нарушителите на реда се изправят пред гнева на моралната полиция. Но не и в „Раят на майките“ - парк в Техеран, в който се допускат само жени.

В него , жените окачват дрехите и забрадките по дърветата. Там няма правила. Или поне не привидно.
Пред парка има жени охранители, които са облечени в тъмносини униформи и бели ръкавици и следят дали всичко е под контрол. Фотографиите са строго забранени. В парка има детски площадки за деца, но няма места за преобуване на бебета. Забранено е момчета над 5-годишна възраст да посещават това място.

Паркът започва да функционира през 2008г. След него се появяват още в Пакистан, Саудитска Арабия , Афганистан и др. На територията на Иран тези паркове за изградени, поне привидно, поради „здравословни причини“.

Социологът Реза Арджманд, разкрива, че липсата на витамин Д е проблем в много ирански градове. Жените са принуждавани да носят забрадки и да покриват лицата си. Те и живеят в апартаменти с малки прозорци и липса на слънчеви лъчи. Проучване от 2011г. на иранското здравно министерство установява, че все повече жени в Иран заболяват от остеопороза. Социоложката смята, че най-вероятно това принуждава властите да изградят подобен тип места. "Има много плюсове и минуси, но истината е, че за жените от религиозни семейства това често е единствената възможност да прекарват времето си навън без забрадка.“, заключва социологът.

Тя споделя, че преди е било недопустимо персийските жени да ходят в подобни паркове. След Ислямската революция през 1979г. правителството взема решение, че парковете са ненужни. А през последните години изненадващо започва да изгражда такъв тип сгради. Според Реза се предоставя „чудесна“ възможност на властите да отделят и по този начин да дискриминират още повече мъжете и жените.

По този повод една от иранските жени споделя: „Ако жените и мъжете се разделят, те никога няма да намерят начин да комуникират нормално. Може да има ескалация и на напрежение в някои моменти", заявява тя.

Някои от жените в Иран, споделят, че тези паркове са „обида“ и те никога не биха стъпили на подобно място. „Отказвам да бъда отделена в резерват", споделя една от тях.

Консервативните иранци също критикуват този вид паркове. Проправителственият социолог Али Ентезахи заявява, че възможността дамите да премахнат забрадките си може да предизвика объркване сред тях, тъй като те могат да започнат да се съмняват в необходимостта да се покриват публично през цялото време. „А ако го правят там - защо да не го правят и в обществото!?“, гневно отбелязва той.

Първоначално е обявено, че жените ще бъдат включени в изграждането на пространствата, но в крайна сметка те са проектирани единствено от мъжете. "Имаме много велики жени архитекти в Иран, а никой не се интересува от тяхното мнение.“

Намирането на подходящи места за парковете също е проблематично, поради риск, че хората могат да ги видят от прозорец или балкон от съседната сграда. В резултат на това много от зелените площи са разположени в извънградските зони, което ги прави труднодостъпни за много жени. Някои от тях затварят рано, за да не може жените да се срещат с мъжете градинари, които идват да се грижат за растенията.

Странният парадокс е, че Иран изгражда паркове за жени, но изглежда не е обмисля качествата, които биха ги направили уникално привлекателни за женската част от населението.

Истината е, че тези паркове може и да изолират жените в някои отношения, но също така предлагат на част от тях свободата, която те по принцип не притежават!

 източник: theguardian.com

 снимки: mcclatchydc.com; gettyimages.co.uk; privatephotoreview.com; skyscrapercity.com

 по статията работи: Илияна Стоянова