Проф. Питър Крап: Следят ни по всевъзможни начини, без дори да подозираме това

В САЩ е регистриран най-големият брой камери за видео наблюдение на глава на населението в целия свят. Можем да ги видим навсякъде – хотели, ресторанти, търговски центрове и офиси. Използват се и за сканиране на пътници от страна на Администрацията за безопасност на транспорта. Отделно можем да се снабдим и със смарт звънци за входната врата и други видове охранителни камери за дома.

Повечето американски граждани знаят, че са наблюдавани на публичните места. Те знаят също и за онлайн проследяването и настояват Конгресът да вземе нужните мерки, за да гарантира сигурността на личните им данни.

Питър Крап е професор по медийни проучвания от Калифорнийския университет в Ървайн. Един от научните му интереси е съсредоточен върху дигиталната култура и секретните средства за комуникация. За да разберем колко често се използва в наши дни видео наблюдението върху хора, той смята, че първо трябва да научим повече за начина, по който си взаимодействат физическото и дигиталното проследяване.

Основната база данни събира информация за местоположението ни от смартфоните, частните камери, четците на табели на превозни средства и устройствата за лицево разпознаване. Затова, ако държавата реши, че трябва да ни открие и да разбере къде сме ходили, няма проблем да го направи. За целта е нужна съдебна заповед, която ще й позволи да използва специализирана техника за събиране на данни от нашия телефон.

В САЩ съществуват и така наречените брокери на лични данни – компании, които събират подробна информация за всеки човек. Притеснителното е, че тяхната работа не е разрешена официално със съответната съдебна заповед. Пазарът на лични данни е силно развит, като те се извличат чрез мобилните приложения. Някои от основните клиенти на този пазар са федерални, държавни и местни държавни служби и организации.

Как ни проследяват?

Дори да не попаднем в периметъра на някоя видео камера, пак могат да ни следят с помощта на телефона ни. GPS системата открива къде се намираме в момента и ни информира какво ще е времето в региона, безжичният интернет и клетките на мобилните оператори също засичат местоположението ни.

Блутуут технологията открива и проследява смартфоните ни, при това не само по време на COVID пандемията. Локацията ни може да бъде установена и чрез някои мобилни услуги като например откриване на изгубен телефон или свързване със слушалки.

Понякога предоставяме данните за местоположението си напълно доброволно – например в групи за споделено пътуване. Има модели коли, в които е внедрена съвременната GPS технология телематика. Тя служи за проследяването в реално време на превозни средства и изпращането на сигнал в случай на авария на пътя.

Как събират личната ни информация в интернет?

Интернет пространството също изобилства от методи за засичане на местоположение и за наблюдение на хора. Повечето уебсайтове съдържат тракери, които проследяват действията ни, докато гледаме реклами (рекламни тракери), както и бисквитки на трети страни, които се съхраняват в браузъра ни при всяко посещение на даден сайт. Целта на тези онлайн инструменти е да засекат кога посещаваме други сайтове, за да могат рекламодателите да ни последват и там. Съществува вид незаконен софтуер, запаметяващ всичко, което пишем с клавишите, преди да натиснем „Изпрати“. Има програми, чрез които се записва дори последователността от движенията ни с мишката, кликванията, скролването и т.н.

Рекламните тракери разполагат с информация за всяко наше посещение в интернет, времето, когато се е случило, браузъра, който използваме и IP адреса ни. Google и Facebook са сред основните ползватели на тези данни.

Биг Брадър в 21-ви век

Вероятно сме склонни с лекота да предоставим някои лични данни, вярвайки, че така си гарантираме известна сигурност (на стадиона, летището или магистралата) или срещу някои по-евтини онлайн услуги. За жалост, ползите за нас са много по-незначителни, отколкото за компаниите, които ги събират. Много американци са подозрителни спрямо организираните национални преброявания, но въпреки това не се притесняват да споделят маршрута, по който тичат сутрин, в специалното приложение „Strava“. Припомняме, че през 2018 г. на пръв поглед безобидното приложение разкри пред целия свят важна информация за тайни военни бази на САЩ.

След медийния шум около съдебния процес „Роу срещу Уейд“ във връзка с правото на аборт на американките, хората се усъмниха и в приложенията за проследяване на менструалния цикъл. През 2019 г. здравният департамент в Мисури събра данните за менструалния цикъл на пациентки, настанени в държавната клиника за самотни родители, от техните здравни картони.

Комуникационните метаданни могат да разкрият с кого общуваме, къде ходим и кога, както и кой ни е придружавал.

Данните за местоположение от различните приложения на хилядите мобилни устройства дава възможност на Департамента по държавна сигурност в САЩ да следи живота на всеки гражданин. Смарт часовниците, с които можем да измерваме пулса си и да броим колко крачки сме направили, крият не по-малко рискове. Те наподобяват гривните, които се поставят на хората под домашен арест.

Най-активно проследяване осъществява Американската агенция по митнически и имиграционни дейности.

Кой следи тези, които следят нас?

Едва ли някой очаква да бъде невидим, докато се движи по улиците, преминава границата или се разхожда в търговския център. Въпросът е кой има достъп до всичките ни данни и колко дълго се пазят те. Няма един основен закон за защита на личните данни, което налага всеки щат да действа на местно ниво. Само пет имат свои собствени закони за личната информация – Калифорния, Колорадо, Кънектикът, Юта и Вирджиния.

Бихме могли да ограничим възможностите за откриване на местоположението ни посредством телефона, но не и да се предпазим изцяло. Най-големият риск за повечето граждани е личната им информация да бъде незаконно присвоена от някого, което се случва все по-често – след изтичане от приложение, поради немарливост от страна на хотела, в който сме отседнали и т.н.

Този нерегламентиран поток от лична информация не само разклаща представите ни за неприкосновеност, но и крие някои още по-сериозни рискове, като например номерата на личната и кредитната ни карти, адресът ни, биометричните ни данни и профилите ни в социалните мрежи да бъдат продадени.

Видео