Прекалено бързо ли порастват децата днес, или точно обратното

Стресът върху децата се увеличава постоянно. Социалните медии, родителите, които ги глезят твърде много, силният натиск да успеят – всичко оказва влияние. Дали обаче тези фактори ускоряват развитието им, или го забавят?

В наши дни малчуганите нямат щастието да изживеят детските си години, така както е било по време на техните родители, баби и дядовци. Те едва ли могат да си представят живот без правила, безгрижен и лишен от познатите им днес технологии. Средностатистическият родител позволява на детето си да използва смартфон на 10-годишна възраст, което го въвежда в един съвсем различен свят, който за възрастните не е бил достъпен. Свят на неограничен поток от информация и новини. Свят, в който място за деца няма. Това ги принуждава по един или друг начин да съзреят емоционално, още преди да са навършили 18.

Вече дори има термин, описващ тенденцията, и той е „деца, които стават по-възрастни по-млади“ (KGOY - kids getting older younger). Не става въпрос за деца, които остаряват в прекия смисъл на думата, а които са по-информирани и по-знаещи от предишните поколения.

Какво кара малчуганите да порастват по-бързо?

Заради постоянния им достъп до интернет и социални мрежи, те са добре запознати с търговските марки. Маркетинговите специалисти забелязват това и неслучайно голяма част от рекламираните продукти са насочени именно към малките потребители, а не към родителите им. Теорията за преждевременно порасналите деца се ражда в началото на хилядолетието, като сред основните изтъквани причини са ранната възраст, на която започват да боравят със смартфон, възможността да гледат телевизионни предавания за възрастни и натискът, оказван върху момичетата тийнейджъри, от които се очаква да отговарят на определен идеал за красота, наложен в социалните мрежи.

>>Дългите часове в социалните мрежи увеличават риска от самоубийство при момичетата

Въпреки тревогите, че растат прекалено бързо, има доказателства в подкрепа на това, че те всъщност съзряват по-бавно. Представителите на поколението Z (хора, родени между 1996 г. и 2009 г.) например отговарят на критериите за зрялост – завършват образованието си и напускат родния дом по-късно от предишните поколения. Изследванията доказват, че те започват да правят секс, да излизат на срещи, да консумират алкохол, да шофират и да излизат без родителите си (дейности, типични за пълнолетните) много по-късно, отколкото хората от поколенията Y, Х и бейби бумърите, или хората, родени преди 1995 г.

Да, вероятно достъпът до технологии и електронни устройства прави децата по-информирани и интелектуално развити. Дали обаче наистина порастват твърде бързо е въпрос на гледна точка. Според експертите може би е дошло време да се преразгледат критериите за достигане на зрялост и да се дефинира ясно какво точно означава бързо порастване.

Какво всъщност представлява детството?

За да изясним как разбираме, че човек е пораснал, трябва първо да разгледаме какво представляват за нас детството и пълнолетието като етапи от живота. Ако изключим някои биологични маркери като например времето, когато едно дете навлиза в пубертета, ще видим, че представата ни за детство до голяма степен се гради на социални норми и очаквания. За всеки от нас детството означава нещо различно, в зависимост от периода и мястото, където е израснал.

В повечето страни пълнолетие се навършва на 18 години. В Япония обаче до 20-тата си година по закон всеки е считан за дете. В Иран пък 9-годишните вече имат права на възрастни и биват третирани като такива.

В исторически план също се наблюдават разминавания по отношение на дефиницията за детство. През 19-ти век е било нормално деца под 10-годишна възраст да работят, а идеята за тийнейджърството възниква на доста късен етап, през 40-те години на миналия век. До тогава се е считало, че подрастващите са деца, които се превръщат във възрастни, нищо повече.

В такъв случай какво би трябвало да означава прекалено бързото порастване? И съществува ли то наистина?

Шели Пасник, директор на Центъра за детско развитие и технологии в Ню Йорк, споделя: „Основните етапи на детското развитие не се променят. Променя се светът, но не и когнитивните и емоционалните умения на децата през различните периоди на съзряване.“

Според експерта е много трудно да се измери кога едно дете е пораснало, особено в социален и културен аспект. Съществуват толкова много междукултурни, лингвистични и свързани с неговото развитие фактори, че е почти невъзможно да се посочи само една основна причина, поради която днешните деца порастват толкова бързо.

Не бива да премълчаваме и факта, че хората имат склонността да идеализират своето детство и да вярват, че точно тяхното е било най-безгрижно и щастливо. Не е изключено възрастните, които се оплакват, че децата порастват преждевременно, да сравняват техните детски години със своите вече изкривени спомени.

Идеи, поднесени чрез медиите

Пасник добавя: „Промяната не е в децата, а в лесния им достъп до всякаква информация. Видео платформите, социалните медии и гласовите асистенти създават съдържание, което е подходящо за възрастните, и го изпращат до малчуганите. Основният източник на така наречените „идеи, поднесени чрез медиите“ е интернет. Не само че потокът е непрекъснат, но и достига до тях много по-рано, отколкото до техните родители например.

Д-р Уилоу Дженкинс, директор на психиатричното отделение в детската болница „Rady“ в Сан Диего, отбелязва: „До децата все по-често достига съдържание, изпълнено с насилие и секс, а възрастта, на която това се случва, постоянно пада. Непрекъснатото излагане ги прави по-малко чувствителни и им внушава, че всичко, което виждат и чуват в социалните платформи, е нормално. Просто техният мозък не е достатъчно развит, за да обработи постъпващата информация така, както би я обработил мозъкът на един възрастен. За жалост, престоят в социалните мрежи е свързан понякога и с комуникация с непознати хора. Малките потребители са изправени пред реалната опасност да разговарят с недобронамерени лица и да станат жертва на кибертормоз. Те обаче нямат нужните умения, за да водят тези разговори и да се предпазят от рисковете, които крият.“

Пасник се страхува, че децата могат да се изправят срещу реалността, в която живеят възрастните, преди да са готови да го направят. Според нея точно това погрешно се интерпретира като “прекалено бързо порастване“.

Дженкинс обаче не смята, че вината трябва да се търси в технологиите. „Вдига се твърде много шум около лесния достъп на децата до социалните платформи. В миналото родителите са се страхували, че отрочетата им гледат прекалено много телевизия, а днес, че постоянно са в социалните мрежи. Винаги има от какво да се притесняваме“, казва той.

Според експертите може би е по-добре, че съвременните деца имат достъп до съдържание, което възрастните не познават. Иновациите дават възможност на днешното поколение да се научи да търси информация самостоятелно и да мисли критично, именно заради твърде големия брой източници. За малчуганите от недотам развити региони или от малцинствени групи свободата да получават информация извън семейния кръг е безценна. Така те не само могат да се образоват, но и да потърсят помощ при нужда.

Фактори, които пречат на децата да пораснат

Технологиите съвсем не са единственият социален фактор, от който зависи детското развитие. През последните десетилетия ролята на родителите зае още по-централно място. Структурираните игри и допълнителните занимания са част от ежедневието на децата днес, а контролът от страна на възрастните върху тях се засили.

Доколко това се отразява благоприятно на малчуганите е горещо дискутирана тема. Според едни повишените очаквания спрямо децата да организират времето си така, както го правят възрастните, създава излишен стрес и неминуемо отнема от безгрижието им. Според други прекаленото обгрижване и запълване на времето със специално подбрани дейности формира поколение на разглезени млади хора, които нямат собствено мнение и позиция.

Уилям Корсаро, почетен професор по социология в университета в Индиана, пояснява: „През последните години много често започна да се говори за контрола, който упражняваме върху децата. Хеликоптерното родителство, ангажирането им в безброй извънкласни дейности и преекспонираният страх за тяхната безопасност и ниската раждаемост също са фактори, които забавят съзряването.“

Жан Туенж описва същата теория в своята книга „iGen“ от 2017 г. Базирайки се на резултатите от проучване върху 11 милиона младежи в САЩ, тя твърди, че родените след 1995 г. младежи всъщност не се развиват и не порастват преждевременно, а точно обратното.

До известна степен причината се крие в смартфоните, които позволяват на подрастващите да се социализират, докато са си у дома. Тази форма на общуване намалява вероятността да консумират алкохол или да правят секс в ранна възраст.

Безопасна среда на живот – бавно съзряване

Туенж развива теорията за историята на живота, според която съзряването на видовете се дели на „бързо“ и „бавно“. Ако заобикалящата ги среда е безопасна, темповете им на развитие се забавят, и обратно. Заради ниската раждаемост в световен мащаб и високите очаквания към тях, децата остават по-дълго близо до своите родители и израстват в защитена среда, което означава и по-бавно съзряване. С други думи, те не са принудени да постигнат независимост, така както малчуганите, живели в не толкова безопасни условия, като техните родители, баби и дядовци например.

Пандемията също допринесе за забавеното съзряване. Децата спряха да ходят на училище, да пътуват и да общуват с връстниците си. Някои младежи изпуснаха появилите се пред тях възможности да започнат работа, което също е стъпка по пътя към постигане на независимост. Те пораснаха много по-бавно. От друга страна обаче бяха принудени да се сблъскат със суровата действителност на възрастните, да чуят неудобни истини и да поемат социална отговорност, носейки предпазни маски и спазвайки дистанция.

Различният поглед

При оценяване темпа на порастване е важно да се изясни какво означава то всъщност. Ако разгледаме някои аспекти от живота, децата наистина съзряват по-бавно, което вероятно се дължи на социалната дистанция, дигиталния свят и близостта им с родителите.

Погледнато от друг ъгъл, малчуганите просто ни демонстрират какво означава да съзрееш и пораснеш в наши дни. Може би уменията да боравят с новите технологии и да навигират в интернет са също толкова показателни за тяхното порастване, колкото консумацията на алкохол, преместването в отделно жилище или сексът.

В заключение можем да кажем, че факторите, от които зависи степента и скоростта на съзряване, са наистина разнообразни. Линията, която според нас, възрастните, разделя детството от пълнолетието е тънка и често размита. Обществото се променя постоянно. То се развива. А след като то се развива, няма как и децата, като част от него, да не се развиват. Вероятно порастването днес е по-сложен процес, поне в нашите очи. За младото поколение обаче не е така, защото то няма база за сравнение. Така както ние не можем да си представим живота без интернет и мобилни телефони, които пък са тревожили нашите родители.