Притча: Истината е в пътешествията

Отначало Лиедзъ обичал да странства.

- Ти, Защита на Разбойниците, обичаш да странстваш. Какво му е хубавото на това? – попитал учителят от планината Гаванка.

- Радостта е в това, че се наслаждаваш на липсата на старото. – отвърнал Лиедзъ. Другите, когато странстват, наблюдават това, което виждат. Аз наблюдавам онова, което се променя. Има странствания, а има и странствания! Какво е различното в тези странствания никой не е успял да измери.

- Ти, Защита на Разбойниците, странстваш, точно както другите, защо казваш, че е различно от другите? Във всяко нещо, което погледнеш, виждаш промените, наслаждаваш се на липсата на старо в другите неща, а не подозираш, че в теб също липсва старото. Странствайки във външния свят, не подозираш как наблюдаваш вътрешния. Който странства във външния, търси пълнота в други неща; който наблюдава вътрешния, намира удоволствие в самия себе си. Да намираш удовлетворение в себе си – това е истината в странстването, да търсиш пълнота в другите неща – това е неистината в странстването.

Тогава Лиедзъ разбрал, че смисълът на странстването не е в това да обикаляш от място на място, и повече не напуснал дома си до края на живота си.

- Истината е в странстването! – казал учителят от "Планината Гаванка". – При истинското странстване не знаеш къде отиваш; при истинското наблюдение не знаеш какво гледаш. Всички неща странстват, всички твари наблюдават – това е, което аз наричам странстване, това, което аз наричам наблюдение. Затова ви казвам: истината е в странстването!