Притча за силата на вярата

Свитата на Процъфтяващия се състояла от хора с впечатляващо родословие. Те се возели на колесници, облечени в бяла коприна и гледали всички останали отвисоко.

В момента, в който забелязали Кан от планината Шан, който бил стар и слаб, с просто облекло и изгоряло лице, те започнали да му се присмиват пренебрежително. Биели го, блъскали го, лъжели го. Кай обаче не се сърдел и мъчителите му се уморили да измислят нови и нови гаври.

Тогава заедно с Кай се качили на висока кула и някой от тях се пошегувал:

- Който се хвърли от кулата, ще получи 100 жълтици.

В този момент останалите започнали да се преструват, че искат да скочат, а Кай, който не разбрал това, побързал да скочи пръв, приземявайки се като птица, без нито една драскотина.

Придворните на Фан разпознали този акт като случаен и това не ги удивило много. Сетне някой показал опасен вир в реката и казал:

- Там има скъпоценен бисер. Гмурни се и го извади.

Кай отново послушал и се гмурнал, излизайки с наистина прекрасен бисер.

Това замислило всички, а Процъфтяващият наредил да облекат и с Кай с коприна и да го нахранят с месо, както всички останали.

Нещеш ли в съкровищницата на Фан избухнал силен пожар, а Процъфтяващият казал:

- Ако успееш да влезеш в огъня и да спасиш коприната, ще ти дам за награда всичко, което извадиш от пламъците.

Без колебание, Кай влязъл и когато излязъл, по него нямало и следа от сажди.

Тогава всички в двореца на Фан решили, че става дума за свръхестествени умения и започнали да се извиняват.

- Не знаехме, че си светец и те обиждахме. Не знаехме, че правиш чудеса и бяхме глухи и слепи за тях, лъжейки те. Ние сме глупци! Но, моля, нека те попитаме: каква е тайната ти?

- Нямам тайна – отговорил Кай – сърцето ми не знае защо така се получава. Но все пак ще се опитам да разкажа нещо: наскоро двама от вас нощуваха в колибата ми и аз ги чух да възхваляват Процъфтяващия, който притежава власт да умъртви живия и да съживи мъртвия, да направи от богатия бедняк и обратното. Тогава дойдох при него, въпреки дългия път, защото нямах никакво друго желание.

Пристигайки тук, аз вярвах на всяка ваша дума. Без да мисля за опасността и за последствията, се страхувах само да не би да се окажа не достатъчно предан и не достатъчно изпълнителен. Мислех само за едно и така нищо не можеше да ме спре. Това е!

И едва сега, когато разбрах, че сте ме лъгали, в мен се надигнаха тревоги и съмнения и започвам да се вслушвам в похвалите ви. Припомняйки си всички, осъзнавам, че съм имал късмета да не изгоря и потъна. Сега вече се изпотявам и треперя от страх. Не знам дали бих могъл дали мога да извърша всичко това отново.

От този момент насетне придворните на Фан не се осмелявали да обиждат дрипльовците по пътя. Когато срещнели някой, слизали от колесницата и му се кланяли.

Узнавайки всичко това, Дзай У съобщил това Конфуций, а той отвърнал:

- Нима не знаеш, че човек, който искрено вярва, е способен да въздейства на предметите, да отдели Земята и Небето, боговете и душите на предците, да пресече Вселената от изток на запад, от север на юг. И никоя пропаст, вир или пожар не може да го спре. Нищо не може. Кай от планината Шан е повярвал в лъжата и нищо не му е попречило. Още повече, когато двете страни са искрени. Запомни това, младежо!