Притча за нуждата от това да вършиш нещо

Веднъж един богаташ, обикаляйки имението си видял няколко селяни, които с помощта на вили трупали сено. Погледал ги и толкова се възхитил от мощния им замах и сръчните им движения, кръшни движения, при които вилите проблясвали. В тези гъвкави движения имало толкова красота, че той повикал един от селяните и му предложил по една жълтица дневно, ако идва у дома му и изпълнява пред него същите действия.

Селянинът се явил още другия ден, преливайки от радост. Не можел да повярва на късмета си. Това било заплатата му за цял изтощителен месец, а задачата му била толкова лесна. В продължение на час размахвал празната вила, получил жълтицата си и се прибрал бодър вкъщи.

На другият ден всичко се повторило. Но незнайно защо селянинът не изпитал същата радост. С всеки следващ ден той все повече помръквал, а в края на седмицата казал на господаря, че се отказва.

- Но защо? – учудил се богаташа. – Нелепо е да се обричаш на тежък труд в студ и в пек, след като ти предлагам толкова лека работа на завет и то с толкова по-висока надница от обикновено.

- Така е, господарю – въздъхнал селянинът. – Ала тук не върша нищо.