Притча за Лъва-овца

Бременна лъвица била нападната от стадо овце. От усилието, което й коствало това нападения, тя усетила, че живота в нея си отива. С последни усилия тя успяла все пак да роди своята рожба. Това се случило наблизо до стадото.

Виждайки малкото лъвче, овцете се смилили над него, взели го и го отгледали. Растейки с овцете, лъвчето се учило на всичко от тях – пасяло заедно с тях, блеело и бягало, изпълнено със страх, всеки път, когато звяр нападнел стадото. Така лъвчето пораснало в лъв-овца – лъв, който мислел себе си за овца.

Един ден, друг лъв нападнал стадото. Нападателят бил изключително учуден, когато видял лъв като него да бяга в неописуем страх от вида му. Така лъвът-нападател издебнал своя събрат в съня му, събудил го и го попитал:

-    Защо се страхуваш и бягаш от мен, та ти си също си лъв, точно като мен?
Уплашен до смърт лъвът-овца успял да изблее безпомощно и да побегне. Лъвът го настигнал и го завел до едно езеро. Накарал го да се наведе над водата и му казал:
-    Виж, това съм аз, а това тук си ти.

В този момент прозрението дошло, а невежеството си отишло. Страхът също си отишъл, блеенето изчезнало, а на негово място се появил мощен рев.

Поуката ли? Тя е, че човек ще пребивава в заблуда, докато не познае себе си. Непознавайки себе си, той ще живее затворен в света на своето малко ЕГО, точно като един същински лъв-овца.