Приемливо ли е човек да се чувства щастлив във времена, изпълнени с ужасяващи събития

В днешните напрегнати времена някои хора се тревожат за сърцето си. Не за физическото му състояние, а за способността му да приема всичко, което се случва по света. Нормално ли е обаче сърцето да настоява за щастие въпреки войната в Украйна, пандемията от COVID-19, полярните политически позиции и всички обществени злини? Справедливо ли е? Жестоко ли е?

Необходимостта да бъдем полезни на обществото

Тери Чейни, някога успешен адвокат в сферата на развлеченията, представляваща Майкъл Джексън и Куинси Джоунс, вече няма достъп до парите, с които е подпомагала борбата за социална справедливост. Тези чекове винаги са я карали да се чувства по-добре. Те са доказателство, че й пука за човечеството и че е готова да прави жертви, за да го покаже. „Сега трябва да дам много повече от себе си – времето си, труда си, думите си – за да усетя наистина, че се раздавам.“, споделя Чейни.

Затова младата жена е загрижена накъде я води сърцето й. В момента не желае да се занимава с нищо, освен с откриването на радостта в простите неща – сутрешната купа с овесени ядки и боровинки, следобедните слънчеви лъчи, дивата котка, обитаваща квартала. Когато пролетта започва да се настанява над Южна Калифорния, на Чейни й е все по-трудно да пренебрегва яркозелените листа на дърветата, пъпките на цветята.

„Искам да живея в щастие, защото съм била лишена от него през голяма част от живота си. Бруталните, повтарящи се епизоди на суицидна депресия ме лишиха от години на благополучие. Искам да се чувствам прекрасно, докато мога, защото се страхувам, че няма да изпитвам това чувство отново. Знам как действа биполярната депресия – тя се нахвърля върху нас без никакво предупреждение и открадва слънцето. Трябва да празнувам живота всеки един момент, в който мога.“, споделя Чейни.

>>> Биполярно разстройство? Сигурни ли сте

„Като пазя здравия си разум, избягвам ли гражданската си отговорност?“

“Не искам да гледам новини.“, казва младата жена. И тя не е сама – много други хора се чувстват по този начин. Проучване разкрива, че 84% от американците намират кадрите за войната в Украйна за „твърде ужасяващи за гледане“.

Въпреки нежеланието си, Чейни се чувства принудена да гледа новини всеки ден, както много други хора. Тя знае, че това ще я направи нещастна, но не спира да мисли, че е неин дълг като гражданин на света да бъде информирана. „По дяволите котката. По дяволите цветята. Не знаят ли, че хората страдат?“, разсъждава младата жена.

Това е несигурен, но необходим баланс между необходимостта да е информирана и да помага на хората и опазването на психичното си здраве. Чейни знае много добре, че тревожността може да разпали депресията, а новините я карат да се тревожи изключително много. „Все пак изпитвам голяма вина, когато изключа телевизора. Като пазя здравия си разум, избягвам ли гражданската си отговорност?“, пита се Чейни.

„Оставям време да се насладя и на овесените си ядки.“

Според д-р Жаклин Булис от Отделението по депресия и тревожни разстройства на болницата „Маклийн“ както привличането, така и отблъскването от новините са разбираеми. Живеем в непредсказуеми времена и „високата степен на несигурност кара мозъците ни да търсят възможно най-много информация, за да контролират ситуацията“. Въпреки че това може да понижи тревожността в краткосрочен план, „ в крайна сметка има обратен ефект“. Експертите са единодушни, че многократното излагане на травматични образи се отразява негативно на психичното здраве и че 20-30 минути на ден е максималното здравословно ограничение.

Тери Чейни успява да постигне компромис. Тя е решена да гледа новини само 20 минути на ден – не преди лягане, а рано сутрин. „Знам, че сърцето ми трябва да скърби за света и го прави – но само в ограничени дози. Оставям време да се насладя и на овесените си ядки.“, споделя тя.