През 18 и 19 в. европейските аристократи украсявали градините си не с гномове, а с градински отшелници

Градинските отшелници, известни още като декоративни отшелници, били хора, които били насърчавани да живеят в построени за целта хижи, скъпи безполезни сгради, изкуствени пещери и алпинеуми в именията на богати земевладелци, предимно през XVIII век. Подобни „отшелници“ трябвало да се обличат като друиди /древни жреци/ и да стоят постоянно на съответното място, където били хранени и обгрижвани, както и запитвани за съвет или наблюдавани за развлечение.

Професор Гордън Кембъл от университета в Лейчестър, Великобритания, предполага, че Франсис от Паола е сред първите, които подхващат тази мода. В началото на XV век той живеел като отшелник е една пещера в имението на собствения си баща. По-късно станал довереник и съветник на крал Шарл VIII. След това в цяла Франция в именията на графове и други лордове често били създавани малки параклиси или други сгради, където религиозните отшелници можели да останат под техните грижи. Според Кембъл първото имение с много известен отшелник /което включвало малка къща, параклис и градина/ било Château de Gaillon, възстановено от бурбонския кардинал Шарл през XVI век.

Градинските отшелници станали популярни сред британската аристокрация през XVIII и XIX век. Съвременни източници предполагат, че семейство Уелд се грижело за декоративен отшелник в изградена за целта сграда в имението Лулуорт в Дорсет. Семейството се гордеело също така с изкуствена крепост и пристанище на едно близко езеро. В известните паркове Пейншил и Хоукстоун също се подвизавали декоративни отшелници. Модата продължила до 30-те години на XIX век, когато идеята загубила популярност и концепцията за пейзажа в именията се променила.

Дори през XVIII и XIX век градинските отшелници били новост и нещо ексцентрично. Изкуствените пещери станали по-популярни през XVIII век като места за усамотение и медитация, почивка и размисъл. Заради повишеното внимание върху индустрията и производството, съзерцанието и градинската медитация се възприемали като нещо екстравагантно. Заради липсата на свободно време и увеличаването на доходите, популярността на „естествения“ градински пейзаж и възходът на неокласическата култура установили среда, в която идеята за градинските отшелници набрала голяма популярност.

При някои от по-ранните примери, наличието на отшелници било само загатвано; пред съответната сграда или пещера били поставяни малка маса, стол, очила за четене и класически текст, което създавало впечатлението, че мястото е обитавано от отшелник. По-късно тази практика била заменена с истински отшелници – мъже, които били наемани за тази цел и обитавали малките сгради. Тяхната работа била да се държат като градински отшелници. Отшелниците понякога се налагало да бъдат на разположение на гостите на имението, отговаряли на въпроси и разисквали теми. В някои случаи отшелниците не общували с гостите и били нещо като актьори в несвършваща пиеса. В замяна на своите услуги, освен стая и храна, отшелниците получавали и заплата.

снимки: thevintagenews.com