Похабяване на мозъци: Висококвалифицираните кадри от чужбина, които не си намират работа

Според експерти „похабяването на мозъци“ е резултат от наличието на пречки, които не позволяват на висококвалифицирани кадри от други страни да си намерят работа, въпреки голямото търсене на хора с техните умения на трудовия пазар.

Историята на програмиста Мохамед Алдхахери от Йемен

През 2019 г. Мохамед Алдхахери напуска разрушения от бомбардировки град Сана в Йемен и заминава за САЩ, с надеждата да продължи да работи като програмист. Той вярва, че доброто му образование и петнадесетте години стаж ще му бъдат от полза, но реалността се оказва различна.

Днес Мохамед е на 42 години и разказва, че е кандидатствал за повече от 100 позиции, без успех. Често му е задаван въпросът дали има опит на територията на Щатите, което го поставя в ситуация „параграф 22“: работодателите искат от него да има предишен опит в местна компания, но, за да се случи това, той трябва да започне отнякъде. Отказите му действат изключително демотивиращо и поради факта, че той очаква заплащане, което е ниско и не отговаря на високата му квалификация.

Обстоятелствата притискат Алдхахери, тъй като има семейство и четири деца. Принуден е да работи като доставчик на цветя, храна и други продукти. Не се чувства удовлетворен. Иска децата му да го виждат такъв какъвто винаги е бил – ИТ специалист.

От свой приятел разбира за Програмата за заетост на международни специалисти в Мичиган. Благодарение на нея мъжът започва работа в отдела по техническа поддръжка в местна болница. Въпреки положителната развръзка в историята на Мохамед, тя доказва колко трудно може да бъде за един експерт да си намери работа, след като напусне родната си страна.

Причините имигрантите да не могат да си намерят подходяща работа, която отговаря на тяхното образование, са много: разрешителни, проблеми с езика, дискриминация и т.н. В резултат много от тях започват работа, която не изисква специални умения. Феноменът е известен като „похабяване на мозъци“ и не носи ползи нито за отделния човек, нито за държавата, в която се е заселил и която не използва потенциала му.

Причини за повсеместното „похабяване на мозъци“

Само в САЩ 20%-25% от имигрантите с колежанско образование са или безработни, или назначени на много по-ниска позиция като детегледачки, касиери или шофьори.

Най-силно засегнати са афроамериканците, латиноамериканците, бежанците и имигрантите, които не владеят добре английски език.

Място на придобиване на квалификацията

Оказва се, че роля играе и мястото, на което са получили образованието си. Според статистиката 15% от студентите по медицина от чужбина са безработни, докато техният дял сред студентите, завършили в САЩ, е едва 9%.

Джийн Баталова, която работи в Института по миграционна политика като анализатор на данни, свързани с имигрантите, е на мнение, че тенденцията да не се използва целият капацитет на чуждестранните специалисти ще се задълбочи. „Проблемът е, че едновременно се увеличава броят на висококвалифицираните бежанци, но и на длъжностите, за които се изискват сертификати и дипломи. Дори за компетентните чужденци е много трудно да спечелят конкурс за работно място, ако нямат документ, който е валиден в страната“, пояснява още тя.

Миграционна политика

Различни са причините, поради които един образован имигрант може да не успее да си намери работа. Най-голяма пречка са бюрократичните и правните изисквания. Възможно е той да притежава необходимата квалификация, която се признава в целия свят, но да не може да представи документ за нея. Също така, някои миграционни статути забраняват на новопристигналите да работят. Не по-малък проблем е езиковата бариера и липсата на социални контакти.

Политически натиск

Понякога добре образованите имигранти се оказват безработни, защото застрашават местното население. В по-слабо развитите икономики и региони е много вероятно местните жители да са с ниско образование и да изпитват неприязън към новодошлите, които заемат по-добре платените позиции.

Според Баталова политиката, която е фокусирана най-вече върху постигането на бързи резултати, обикновено се оказва погрешна. Нейният основен принцип е бежанците да си намерят работа, колкото е възможно по-скоро. Това обаче крие риск, защото ги принуждава да упражняват нискоквалифициран труд и да забравят за кариерно израстване.

Икономически последици от „похабяването на мозъци“

Система, която не се възползва от целия потенциал на имигрантите, плаща своята цена, разбира се. Данни на Института по миграционна политика сочат, че пропуснатите възнаграждения, полагащи се на чужденци с високо образование в САЩ, са в размер на близо 40 милиарда долара годишно.

Както вече стана ясно и от историята на Мохамед Алдхахери, намирането на работа дори и в сектор, който не изисква много сертификати и дипломи, е наистина трудно. Още повече са препятствията, когато става въпрос за професии като лекар и стоматолог, където лицензите са от изключителна важност. Представете си зъболекар, който трябва да започне от нулата своето образование в страната убежище, вместо просто да премине допълнителен квалификационен курс. Предвид времето и средствата, които би му коствало това, е много вероятно да предпочете да кара такси, за да си изкарва прехраната.

Абигейл Сандовал – лекарят от Венецуела

Абигейл Сандовал завършва медицина във Венецуела. За съжаление, има възможност да упражнява професията само година, след което напуска страната в търсене на политическо убежище. През 2015 г. отива в Панама, където работи като медицински асистент, а през 2017 г. се мести в Аржентина, за да се специализира в областта на естетичната медицина.

Всяко преместване на Сандовал е свързано с нови изисквания към работата й. Въпреки опита, който натрупва, и допълнителната квалификация, жената разбира, че няма да може да продължи да се развива в тази сфера. Напуска заради несправедливо отношение и твърде ниско заплащане в сравнение с аржентинските й колеги.

Абигейл трябва да намери алтернатива. По време на пандемията тя и съпругът й стартират свой бизнес с разнос на пици, който им носи по-голяма печалба от заплатата й като медицинско лице. „Винаги съм обичала да готвя, но медицината е моята страст. Ще се завърна към професията си обаче, само ако намеря място, където ще бъда уважавана и ценена като специалист“, споделя жената.

Как може да се използва максимално потенциалът на чуждестранните специалисти?

Най-важната стъпка е да се промени миграционната политика и да се потърсят дългосрочни решения за интеграцията на имигрантите.
Междувременно трябва да се работи и в посока предоставяне на повече възможности за намиране на подходяща работа, съобразена с тяхното образование. Един от начините е като се увеличи броят на местата, където медицинските сестри от други държави биха могли да преминат езиков курс.

Регионалното и междуправителственото сътрудничество също биха спомогнали за ограничаване загубите от неизползването на потенциала на чуждестранните специалисти.

Ролята на работодателите

Нито една от изброените мерки обаче не би била ефективна, ако не участват и работодателите.

Баталова отбелязва: „Знаем, че работодателите не са склонни да наемат чужденци. Ще бъде трудно, но не и невъзможно, да ги убедим, че си струва. Дискриминацията, особено пряката, задължително трябва да се премахне. Може би ще е добре собствениците на фирми да се запознаят с предимствата на квалифицираните чуждестранни кадри и с негативния ефект от процеса по подбор на персонал, който се прилага масово.

Ани Фентън, директор на Програмата за заетост на международни специалисти, смята, че много от работодателите се колебаят дали да наемат чужденец, защото това крие рискове.

Промяната е в ход

Добрата новина е, че има желание за промяна. Някои правителства вече облекчиха изискванията за започване на работа, тъй като страните им страдат от недостиг на работна ръка. Пандемията също допринесе, тъй като голяма част от служителите в различни сфери се разболяха и трябваше да бъдат заместени.

Великобритания разреши на чуждестранни медицински специалисти да работят в някои направления без изискуемата регистрация, тъй като тя отнема много време.

COVID кризата принуди Перу и Колумбия да въведат процедура за ускорено одобрение на документите на здравни работници от други страни.

Баталова признава, че това са малки стъпки, но е категорична, че те са в правилната посока.

Мохамед – крачка по-близо до мечтаната работа

Програмистът Мохамед Алдхахери от Йемен днес се чувства добре и е щастлив. Владее английски на отлично ниво, защото съпругата му е американка. Когато започва работа като специалист по техническа поддръжка в болницата, той е на половин работен ден и е назначен краткосрочно. След време преминава на пълен работен ден, а договорът му е удължен с една година. Не се занимава с това, за което винаги е мечтал, но се радва, че поне е в техническата сфера. Бащата на четири деца вижда настоящата си позиция като възможност за професионално развитие.

„Щастлив и благодарен съм, че ми бе даден този шанс, след като две години получавах отказ след отказ“, признава Мохамед.