Операция Кламер или как нацистките учени направиха САЩ първа военна и технологична сила

Преди повече от 70 години американците наемат нацистки учени, които да оглавят иновационни революционни проекти като например космическата надпревара със Съветския съюз. Тези мъже предоставят на САЩ най-новите технологии, разработени в нацистка Германия, но всичко разбира се си има цена.

В края на Втората световна война се разразява истинска битка за германските технологични тайни и научна интелигенция. Съюзниците се опитват да заграбят колкото се може повече оборудване и специалисти от руините на Третия Райх и да не позволят на другите държави да направят същото.

Обхватът на германските научни и технонологични достижения изумява научните специалисти на Съюзниците, които придружават настъпващите към Германия военни части през 1945 г.

Свръхзвукови ракети, нервнопаралитичен газ и реактивни самолети са само някои от революционните нови технологии, разработени в нацистките лаборатории, работилници и заводи, дори в ситуацията на губеща войната страна.

В първите години на Студената война САЩ и Съветският съюз се впускат в надпревара за разкриване на научните тайни на Хитлер и вербуване на армията му от научни умове.

През май 1945 г. легионите на Сталин обезопасяват лабораториите, разработващи атомни оръжия, в престижния институт "Кайзер Вилхелм" в предградията на Берлин, което поставя началото на съветския ядрен арсенал.

Вернер фон Браун

Американските сили изземват ракетите V-2 от огромния комплекс в Нордхаузен, построен в подножието на планината Харц в централна Германия, малко преди руснаците да завземат фабриката и да превърнат областта в тяхна окупационна зона. Но научният екип, начело с Вернер фон Браун, който разработва V-2, попада в американски ръце.

Престъпление и… опрощаване

Малко след това майор-генералът Хю Кнер, заместник командир на американските военновъздушни сили в Европа, пише: "Окупирането на германските научни и индустриални установки разкри факта, че изоставаме ужасно много в много научни области."

"Ако не се възползваме от възможността да вербуваме апарата и мозъците, които са ги разработили и са доказали, че комбинацията работи успешно, ще изостанем с няколко години, опитвайки се да опознаем област, която вече е изследвана."

Така се поставя началото на шроекта Кламер, американска операция, която прехвърля фон Браун и още повече от 700 (според някои източници до 1600) други учени и техните семейства от Германия в САЩ под носовете на останалите Съюзници. Целта й е много проста: Да експлоатира немските учени за целите на американските изследвания и да не позволи попадането им в ръцете на Съветския съюз.

Събитията се развиват с главоломна скорост. Президентът Хари Труман одобрява операцията Кламер през август 1945 г., а на 18 ноември първите немски учени стъпват на американска земя.

Нийл Армстронг на луната

Но съществува един голям проблем. Труман ясно заповядва всеки, който е бил член на нацистката партия, номинален участник в дейността й или активен поддръжник на нацисткия режим, да бъде изключен от проекта.

Спрямо тези строги критерии дори фон Браун, човекът, благодарение на който САЩ спечелва космическата надпревара за достигане на Луната, не трябваше да стигне до Америка. Той е член на няколко нацистки организации, включително SS. В първоначалното му досие, създадено от разузнаването, той е определен като "риск за сигурността".

Сред останалите колеги на фон Браун са: Артур Рудолф – главен оперативен директор на Нордхаузен, където умират 20 000 работници при производството на ракетите V-2. Той ръководи екипа, който създава ракетата Сатурн V.  Разузнаването го определя като "100% нацист, особено опасен".

Курт Дебус – специалист по изстрелване на ракети, офицер от SS. В доклада за него пише "Трябва да бъде интерниран като заплаха за сигурността на съюзническите сили."

Хубертус Щругхолд, по-късно наречен "бащата на космическата медицина". Той проектира животоподдържащите системи за космическите апарати на НАСА. Някои от подчинените му провеждат експерименти с хора в лагерите Дахау и Аушвиц – затворниците били замразявани или поставяни в камери под ниско налягане и често умирали при изследванията му.

Всички тези мъже започват работа за САЩ, предполагаемите им престъпления срещу човечеството са покрити, миналото им е изчистено, а първостепенният приоритет на Съюзниците – справедливостта – така и не възтържествува, защото тези учени никога не получават заслуженото наказания.

Резултатите от Операция Кламер са неоспорими и превръщат САЩ във водеща военна и технологична световна сила. Изтребителят Horten Ho 229, създаден през 1944, е първият стелт самолет: той разполага с импрегнирано с карбон шперплатово поглъщащо радарите покритие и само едно, насочено назад, крило. Въз основа на немската машина американците създават B-2 – първия стелт бомбардировач на стойност 2 милиарда долара.

Дизайнът на широко употребяваните в наши дни крилати ракети все още се базира на немските ракети V-1, а изящните реактивни двигатели на изящния свръхзвуков космически апарат на НАСА Х-43 дължат много на немските реактивни пионери.

Но операция Кламер не подпомага само космическите и военни технологии на САЩ. Все още засекретените документи карат много хора да спекулират, че е възможно американците да са разработили дори още по-напредничави нацистки технологии, включително антигравитационни устройства – потенциален източник на огромни количества безплатна енергия. Но тъй като тази технология може да бъде толкова унищожителна, че да застраши световния мир, вероятно американците я пазят все още в тайна. Към разработки на немските учени най-вероятно можем да причислим и химически и биологични агенти, предназначени за военни цели.

Въпреки неоспоримия успех на операция Кламер, не бива да забравяме хилядите, които умират, за да може човечеството да достигне и премине т. нар. последна граница на нашия свят – космоса.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: bbc.com

снимки:  atlanteangardens.blogspot.bg; youtube.com; dailymail.com