„Омагьосани дни“ по време на пандемия – как да избягаме от тях

Две години пандемия. Две години едни и същи събития, очаквания и мисли. Сякаш сме обречени да повтаряме всичко до болка, също като във филма „Омагьосан ден“ от 1993 г. Ако сте го гледали, може би сте си задавали въпроса „Какво ли бих направил аз, ако се окажа приклещен на едно място и съм принуден да преживявам един и същи ден постоянно?“

Добре дошли! Животът ви е в режим на повтаряне.

За главния герой във филма „Омагьосан ден“ Фил Конърс всеки ден е като предишния. Среща същите хора, прави същите неща, допуска същите грешки. В една от сцените, когато разговаря с двама мъже в бар, единият признава: „Точно така минава животът ми – всеки ден едно и също.

Не се ли отнася това и за нас през последните две години? Преживяхме локдаун, който ни показа какво е „новото нормално“. Без пътувания. Без работа в офиса. Без ходене на училище. Безмилостен водовъртеж от монотонност и еднообразие.

Изкуството не само отразява реалния живот. Великото изкуство го осмисля и му придава рамка. Филмът „Омагьосан ден“ е пример за това. Той изпраща силни послания за смисъла на дните ни и кара зрителите да се замислят по важни религиозни въпроси. През първите месеци на пандемията много от нас сякаш заживяха в него и се превърнаха в главни герои по принуда.

Дейвид Алън, директор в направление „Пътувания, стил и наука“ в телевизия „CNN“, споделя призмата, през която самият той е виждал ограниченията заради коронавируса, и какви мисли са бушували в главата му тогава.

„Когато наложиха локдауна, бях щастлив. Изпитах облекчение, че ще живея различно, също като главния герой Фил. Представих си колко хубаво ще е да работя от вкъщи. Зарадвах се на идеята, че ще прекарвам много време със семейството си. Обещах си, че ще тичам всеки ден и ще практикувам медитация редовно. Спомних си и за проектите, които бях отлагал с години.

И тогава, както се случи и във филма, първоначалният ми ентусиазъм се изпари. „За неопределен период от време“ ми се стори като проклятие, сизифовско усилие, което съм принуден да полагам, а не като благословия и мечтана възможност, превърнала се в реалност. Изведнъж креативността ми избяга. Започнах да медитирам все по-рядко. Забелязах, че някои мои приятели страдат от случващото се. Страхът диктуваше решенията, които взимаме. Част от познатите ми се разболяха сериозно. Всичко това на фона на огромния брой жертви на COVID-19, расова дискриминация и политически игри. Героят от „Омагосьон ден“ изпитва сходни на моите емоции. Той изпада в дълбока депресия, от която не успява да се спаси дори след опит за самоубийство.

Накрая, когато животът на метеоролога се нормализира, той разбира, че всяка ситуация има своите положителни страни. Фил решава да оползотвори времето си, като помага на другите и опитва да се самоусъвършенства. Мъжът коригира допуснати грешки и променя поведението си. От будистка гледна точка, благодарение на неговите усилия, той се спасява от затвора на времето.

Три житейски правила, които ни правят щастливи

След две години, прекарани в пандемия, все още има какво да научим от филма за това как да се справяме със затворения кръг, в който се намираме. Неговият край ни напомня за трите най-важни неща, върху които е добре да се фокусираме, ако искаме да бъдем по-щастливи.

Правете, каквото трябва

Перфектният ден на героя Фил включва да помогне на човек, който е спукал гума, да хване дете, което пада от дърво и да спаси мъж, който се задавя по време на вечеря. Всеки ден той прави поне по една добрина.

Ние също бихме могли да последваме примера му. Да опитаме да си върнем близостта със семейството, приятелите и съседите. Да им отделим повече време, да проявим съчувствие, да се посмеем заедно.

Добрината може да се изрази и в това да избягваме да се струпваме на закрито, ако не е наложително, да използваме предпазни маски, да си мием ръцете редовно и да спазваме дистанция. Така ще сторим добро на поне един човек, който ще предпазим благодарение на отговорното си поведение. Нужно е да продължим да го правим още малко време.

Притчата „Отговорът на трите най-важни въпроса“ на Лев Толстой разказва как е добре да изживеем живота си. И трите въпроса, които писателят засяга в нея, се свеждат до една философия: „Най-важното нещо е да правим добро за хората около нас, сега.“

Да, така е, изморихме се да бъдем предпазливи. Това обаче не бива да е оправдание. Да не забравяме, че метеорологът от „Омагьосан ден“ преживява един и същи ден в продължение на… 34 години. Ако не искате препратки към художествени произведения, тогава си спомнете за Ане Франк, която по време на Втората световна война се крие повече от 2 години в Амстердам. Дори да продължим да се лишаваме от забавления и пътувания, трябва да продължим да правим добро. Нека не обръщаме глава, когато видим човек в нужда. Нека носим предпазните маски по правилния начин, за да пазим околните. Моля ви.

Не са нужни велики дела. Писателят, учител и пацифист Колман Макарти, повлиян от мъдростта на майка Тереза, казва: „Вършете малки добрини по най-добрия възможен начин.“

Истината е в малките неща

Малките жестове носят голяма радост. Принудени сме да живеем без онова, което ни е правило щастливи – пътуванията, срещите с приятели, събиранията с всички близки по празници.

Ако имаме късмет, ще се научим да ценим богатството, с което разполагаме и което досега сме смятали за даденост. Няма да повярвате колко удоволствие носят на пръв поглед обикновени занимания като готвенето, бъбренето с децата, четенето на книжки, разходките, игрите с домашния любимец, музиката, съзерцанието на звездите, хубавите филми и книгите.

Може би е настъпил моментът да започнем да си водим дневник за всичко, за което сме благодарни. А защо не и да казваме на хората, когато сме им признателни? Има много проучвания, които доказват, че самото действие по изброяване на хубавите неща в живота ни, ни прави по-щастливи и удовлетворени.

Разнообразието е подправката на живота

Главният герой запълва времето си, като чете френски стихове и са научава да прави скулптури от лед и да свири на пиано. Той не само че не пропилява времето, прекарано на едно и също място, а и му придава смисъл.

Сега, когато самите ние сме в края на нашия филм и изживяваме развръзката, сигурно сме уморени да правим едно и също. Никога обаче не е късно да научим нещо ново. Моята съпруга започна отново да взима уроци по цигулка. Аз се върнах към проект, който бях позабравил. По-голямата ни дъщеря се научи да използва органайзер за ежедневните си задачи. Разхождаме се по места, които никога преди не сме посещавали. Малката ни дъщеря и съпругата ми решиха да подготвят скромни подаръчета за хора в нужда. Ако ви е скучно и дните ви се нижат бавно, направете нещо различно.

Както казва метеорологът Фил, след като се събужда и разбира, че животът му вече се е върнал към нормалното: „Щом е нещо различно, значи е добро.“