Озоновата дупка е започнала да се затваря

През 80-те и 90-те години озоновата дупка бе най-тревожният проблем, който притесняваше учените и природозащитниците. След десетилетия на изпускане на хлорфлуорвъглеводороди (CFC-s) в атмосферата – чрез химическото чистене, аерозолите и старите хладилници – учените откриха, че озоновият слой над Антарктида е сериозно изтънял.

Това беше огромен проблем, тъй като озонът е щитът, който поглъща голяма част от опасните слънчеви UV-лъчи и не им позволява да достигнат до земята и нейните обитатели.
За да се справят с проблема през 1987 г. повечето страни подписаха Монреалския протокол, който представлява световно споразумение за намаляване на хлофлуорвъглеводородите и други повреждащи атмосферата химикали.

Днес учените използват нови технологии за надлъжно измерване, които са показали, че озоновата дупка най-сетне е започнала да се възстановява и се е смалила с 4 милиона кв. км спрямо най-големия си размер от 2000 г. Тази площ се равнява на половината от територията на САЩ.
През 2015 г. дупката бе нараснала заради огромното изригване на чилийския вулкан Калбуко, но това не стопира възстановяването на озоновия слой и според изследователите тя ще се затвори напълно до средата на века.

От откриването на дупката до сега учените всеки октомври я замерват, защото това е периодът, когато на Антарктида започва пролетта. Хлорът разяжда озоновия слой при наличието на слънчева светлина и студен вятър.

Но озоновата дупка започва да се отваря през август и учените решили, че измерванията им ще бъдат по-точни, ако ги направят през септември, когато температурите са все още ниски. Именно тогава изследователите открили, че нивата на хлора в атмосферата са намалели и дупката е започнала да се смалява.

Едно от най-важните заключения на изследването е, че хората са способни да поправят вредите, които са нанесли на природата и околната среда, което ни дава надежда, че глобалното затопляне не само, че може да бъде спряно, но и че процесът е обратим.

по статията работи: Величка Мартинова