“Не се харесвам” - фалшивото възприятие, което трябва да бъде изкоренено

За много жени професионалният грим е вълнуващо преживяване. Седите на стол и се глезите в продължение на часове.

Процесът ви разкрасява и подчертава чертите на лицето ви.

Това, което мнозина не споменават, е несигурността, която идва със седенето на този стол, докато се разкрасявате. Това, за което не се говори, е как такива моменти могат да предизвикат различни теми за размисъл, когато сме заобиколени от на пръв поглед безупречни жени, които казват: не ми е достатъчно.

Сещате ли се  онези моменти, в които гримьорът безсмислено казва: „Това ще прикрие всичките ви недостатъци.“..?

Гледаш се в огледалото, осъзнавайки, че светът гледа на хората в толкова повърхностен смисъл, и това те кара да се свиеш на мястото си.

Имала съм това преживяване повече от веднъж, докато седях на онзи стол за грим - втренчена в перфектното лице на гримьора. Гледам се в огледалото и се преструвам, че харесвам това, което виждам само заради “спасяването” на лицето си.

В този момент това, което би трябвало да бъде радостно преживяване, се превръща в постоянно търсене на недостатъци. Може дори подсъзнателно да се сравнявате с определен стандарт за красота и да се чудите защо не пасвате и какво не ви достига.

Но за съжаление това не спира само с лицето. Започваш да критикуваш всеки сантиметър от теб, който смяташ за несъвършен. Изтощаваш се с реплики от сорта:

"Не ми е достатъчно."

“Не се харесвам”.

„Иска ми се да съм като нея. "

Не вашето лице и тяло е това, което трябва да се оправи - умът ви е този, който се нуждае от пренастройка. Фалшивото възприятие, което имате за себе си, трябва да бъде изкоренено.

Погрешно схващане е, че не сте си самодостатъчни.

Не е ваша вината, че дори мислите по този начин на първо място, защото обществото срива всяка една жена, която се съобразява с тези неписани правила.  Обществото ни провали, като ни научи, че недостатъците са неща, които ни отделят от „нормалното“ и за да отговаряме на стандарта, трябва да се стремим към съвършенството.

И ти, и аз сме наясно, че съвършенството е недостижимо.

По-важното е, че знаем, че истинската красота се крие в душата.

Красотата не се определя само от жените, които виждате по телевизията или социалните медии. Красотата е вашата уникалност,  вашата увереност сред слабостта, способността ви да осветявате всяка стая, в която влезете.

Красотата е вашата аура, вашата светлина и духът ви. Красотата се намира вътре във вас.

Не казвам на никоя жена да не носи грим, защото всички обичаме да се глезим от време на време.

Това, което казвам, е, че в онези моменти, в които се свиеш, когато не виждаш собствената си красота, не бива да забравяш колко си специален.

Помни винаги, че си създаден с любов - ти си единствен по рода си.

Ти си красив.

Може да плачеш днес и да искаш да се скриеш това от света утре.

Знам. Преживявала съм го. Не е лесно да си жена, която се бори да обича себе си.

Но помни, че един ден ще го направиш. Просто продължавай да упорстваш. 

Погледни в огледалото лицето си с покрити белези и опитай да си кажеш, че ти си един достоен и красив човек. Дори ако всичко, което успяваш да направиш, е да вярваш в това точно днес и точно в този момент. Това са малките стъпки, които водят към голяма промяна.

Защото си достоен и винаги си бил. Без значение как се чувстваш. Достоен си само защото си жив.

Никога не го забравяй!