Неврологията се опитва да обясни защо вашата котка е придирчива към храната

Драги собственици на нейно величество котката, ако някога сте се питали защо вашата котка е толкова придирчива към храната си, то знайте, че учените също си задават този въпрос!

В проучване, публикувано в "BMC Neuroscience", изследователите откриват разлики между това как котешките ключови рецептори реагират на горчиви съединения и как човешките вкусови рецептори реагират на същите.

"След като анализирахме данните от изследването, можем да кажем, че биологичната пътека за усещане за горчиво при котката е доста различна от тази при човека. Реално всички предположения, които ние правим относно това какво е горчиво, не е задължително да отразяват това, което котката действително преживява. Това може да означава, че храната, която ние, хората, не намираме за горчива, за котките може да не е точно така", коментира Нанси E. Роусън, представител на компанията "AFB International" (производител на храна за домашни любимци) в Сейнт Чарлз, щата Мисури.

В експерименти на клетъчно ниво изследователите наблюдават реакциите на два ключови рецептора за горчиви съединения при котката, сравнявайки ги със съответстващите рецептори при човека. Според учените единият от тези рецептори, наречен "TAS2R38", участва в така наречените "супер чувствителни" вкусови качества при някои хора, които са по-чувствителни към горчив вкус. Именно вариантите на този рецептор може да обяснят защо определени хора мразят храни като брюкселското зеле и броколите.

Учените установяват, че версията на този рецептор при котката е 10 пъти по-малко чувствителен към горчивото съединение, наречено "PTC", от човешкия рецептор. Нещо повече, при тестването на другото горчиво съединение, известно като PROP, рецепторът при котката не реагира изобщо, за разлика от този при човека.

"Това никога не е било документирано при други видове животни, с които са правени подобни проучвания", допълва Мишел M. Сандау от "AFB International".

Екипът, провел проучването, отбелязва също, че рецепторът за горчив вкус, наричан "TAS2R43" при котките, е по-малко чувствителен и към горчивото съединение алоин, което се среща в растението алое и други съединения с типичен горчив вкус за човека.

В обобщаващия анализ на учените се посочва, че разликите в реакциите на котешките и човешките рецептори могат да имат общо с вида на храната, към която двата вида са се приспособили. Докато котките са строги месоядци, хората могат да консумират едновременно месо, зеленчуци и плодове.

"Храната, до която едно животно има достъп, повлиява на развитието на неговите рецептори", обяснява Сандау.

В заключение учените допълват, че еволюцията многократно е променила вкусовите рецептори на животните, за да могат да отговарят на хранителните им нужди. Промените в храненето на животните като цяло и на котките в частност може да елиминира нуждата да се долавят някои вещества в храната като по този начин рецепторните гени мутират. И докато храните за домашни любимци се дегустират и оценяват от човешки тестери, вкусовите разлики ще бъдат още по-отчетливи. По-доброто разбиране на основните различия във възприятието на хората и котките, в крайна сметка, може да помогне за развитието и подобряването на котешката храна и лекарства, които да не са единствено по преценка на човека, а реално привлекателни за небцето на домашните любимци.

"Ние наистина знаем толкова малко за тези очарователни създания и това, което ги прави толкова взискателни.", обобщава Роусън.