На Луната има вода, но в странно химично състояние

Наскоро учените откриха, че на Луната има огромно количество вода, която се спотайва под повърхността на небесното тяло. След потвърждаването на тази информация изследователите от Института за космически науки в Болдър, Колорадо, са открили доказателства, че водата всъщност е разпространена по цялото лунно кълбо и е налична както през деня, така и през нощта.

Те също така отбелязват, че тя съществува предимно под формата на ОН (силно реактивна хидроксилна молекула, не под позната H2O форма) и може би няма да е толкова лесно достъпна. Откритията са публикувани в списанието Nature Geoscience.

Тези научни достижения могат да помогнат на изследователите да разберат по-добре произхода на лунната вода и как се е разпространила. Подобна информация може да е изключително важен авоар при бъдещи мисии до нашия естествен спътник и при евентуалното изграждане на лунна база и космодрум. При подобно развитие на обстоятелствата тази вода може да се използва за пиене, за създаването на кислород и за ракетно гориво.

Новите открития се противопоставят напълно на досегашните разбирания за водата на Луната. Доскоро учените смятаха, че такава има само около полюсите. Освен това според досегашните наблюдения тя се променяше осезателно със смяната на деня и нощта, което ги караше да предполагат, че тя се движи.
Въпреки това все още съществуват разногласия относно местоположението и поведението на водата, заради слабия сигнал от отдалечените инфрачервени инструменти, използвани в подкрепа на твърденията.

Това откритие не само ни позволява да разширим човешките познания и способността да живеем и използваме ресурсите на Луната, но също така да разберем по-добре свойствата на водата и възможностите й за съществуване на скалисти космически тела.

При търсенето на екзопланети ще бъде трудно да наблюдаваме условията на повърхността им. Вероятно чувствителните инструменти и новите техники за анализ, като онези, използвани за това проучване, могат да подобрят усъвършенстват подобни изследвания.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com