Начало Лайфстайл За свободното време Фреш наука Научната присъда за усмивката на Мона Лиза: тя е щастлива

Научната присъда за усмивката на Мона Лиза: тя е щастлива

Научната присъда за усмивката на Мона Лиза: тя е щастлива - изображение

Предметът на много спорове и дебати, известната усмивка на Мона Лиза, обикновено се описва като двусмислена. Но наистина ли е толкова трудно тя да бъде разчетена?

Очевидно не.

По време на необичаен експеримент, близо 100 % от хората описали израза на лицето й като недвусмислено "щастлив".

"Бяхме наистина удивени," казва неврологът Юрген Корнмайер от университета във Фрайбург, Германия.

Корнмайер и неговият екип използвали вероятно една от най-известните художествени творби в света в експериемнт, изследващ факторите, които оказват влияние върху начина, по който хората интерпретират визуални възприятия като изражението на лицето на някой човек.

Мона Лиза е известна още като Джокондата в Италия и често е определяна като пример за емоционална енигма.

Повечето хора първоначално възприемат портрета като една сладко усмихваща се дама, но колкото повече го наблюдават, толкова по-различни впечатления добиват – че усмивката й е насмешлива или, че в погледа й има тъга.

Използвайки черно-бяло копие на шедьовъра на Леонардо да Винчи, датиращо от началото на XVI век, екипът манипулирал ъгълчетата на устата на модела леко нагоре или надолу, създавайки 8 различни образа – 4, които стават все "по-щастливи" и 4 тъжни Мона Лизи.

Група от 9 изображения били показани 30 пъти на 12 участника.

При всяко показване, снимките били размесвани на случаен принцип, а участниците трябвало да определят дали всяка от 9-те снимки е щастлива или тъжна.

"Имайки предвид описанията от изкуството и историята, смятахме, че оригиналната творба ще е най-двусмислена," казва Корнмайер.

Вместо това, за голямо учудване на учените, те открили, че оригиналната картина била възприета от 97% от участниците в изследването като… "щастлива".

При втората фаза на експеримента оригиналната Мона Лиза била размесена с 8 "тъжни" копия, с още по-ясно изразени различия в ъгълчето на устните й.

И при този тест оригиналът бил определен като щастлив, но възприемането на останалите картини се променило.

"Те бяха определени като малко по-тъжни" отколкото в първия експеримент, казва Корнмайер.

Откритията потвърждават, че в мозъка ни няма твърдо фиксирана скала на щастието и тъгата и тези състояния  зависят от контекста като цяло.

"Мозъкът ни успява много, много бързо да сканира полето. Забелязваме цялостната картина и след това адаптираме нашите заключения, използвайки спомени и предишни преживявания."

Разбирането на този процес може да се окаже полезно за проучването на психиатричните заболявания. Засегнатите хора могат да получат халюцинации, да виждат неща, които другите не виждат, което може да е в резултат на разминаването между  обработването на сензорната информация от мозъка и сетивната памет.

Следващата стъпка ще бъде провеждането на същия експеримент с пациенти, страдащи от психични заболявания.

Друго интересно откритие било, че хората по-бързо разпознавали щастливите Мона Лизи отколкото тъжните. Това предполага, че в човешкия мозък има леко предпочитание към щастието…

Колкото до самото произведение на изкуството, екипът вярва, че експериментът най-сетне е решил вековната загадка с усмивката на Мона Лиза. 

източник: seeker.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиРецептиЛюбопитно