Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство Винченцо Перуджия - мъжът, който открадна Мона Лиза

Винченцо Перуджия - мъжът, който открадна Мона Лиза

Винченцо Перуджия - мъжът, който открадна Мона Лиза - изображение

"Нечувано!" е фигурирало в много от заглавията на парижките вестници от 23 Август 1911 г. – ден, след като служителите в "Лувъра" откриват, че някой е откраднал картината "Мона Лиза", един от шедьоврите на Леонардо да Винчи. Необходими са 2 години, преди светът да научи името на крадеца – Винченцо Перуджия. Името на неизвестния италиански бояджия се превръща в синоним за крадец на картини, но самата личност на Винченцо продължава да е мистерия.

Мона Лиза

Какво всъщност го е накарало да открадне "Джокондата"? Режисьорът Джо Медейрос се опитва да разнищи загадката в новия си документален филм "Липсващото парче: Мона Лиза, нейният крадец, истинската история". Прекарвайки голяма част от времето си в Италия и Франция, както е правел и самият Винченцо, кинодеецът и неговият екип посещават не само местопрестъпление, но и местата, които неизвестният бояджия е посещавал преди и след кражбата.

Винченцо Перуджия

Документалната лента ознаменува края на продължилата 35 години мания на Медейрос относно Винченцо и "Мона Лиза". Един от основните елементи на филма е издирването на потомците на Перуджия и интервютата с неговата 84-годишна дъщеря. За съжаление, Челестина е била само на 2 години, когато 44-годишният й баща умира от сърдечен удар. Филмът "Липсващото парче: Мона Лиза, нейният крадец, истинската история" е толкова търсене на истината за Винченцо, колкото и възможност за Челестина да се запознае с бащата, кoгото никога не е познавала.

Детайлите от самата кражба са известни. Перуджия е работил за компания, която е отговаряла за поставянето на предпазно стъкло върху някои от по-ценните картини. Знаейки, че "Лувърът" е затворен през понеделник, а работниците идват и си отиват без притеснения, докато 12 пазачи отговарят за огромната сграда, Винченцо уцелва перфектния момент, за да откачи картината от стената, да се измъкне незабелязано в коридора, да махне рамката и да пъхне шедьовъра на Леонардо да Винчи под работните си дрехи. Никой не го е забелязал да излиза.

 национален музей

Едва на следващия ден се обявява официално, че "Джокондата" е открадната. До сряда цял Париж скърпи за тежката загуба, като някои дори поставят цветя на стълбите на "Лувъра". Никой не подозира, че ценната картина се намира на малко повече от 3 километра от предишния си дом, в килера на малкия апартамент на италиански бояджия.

Когато Медейрос пита дъщерята на Винченцо за кражбата, Челестина разказва историите за дискриминацията срещу баща си от страна на французите. С малкия си ръст, скромната си професия и силен италиански акцент Перуджия е представлявал лесна мишена за подигравки, което може да е повлияло на мнението му за местното население и държавата като цяло.

Дори преди кражбата на "Мона Лиза" френската полиция арестува Винченцо два пъти заради обвинения, които сега изглеждат съмнителни. Проблемите с алкохолизма и отравянето с олово вследствие на работата с опасни бои допълнително повлияват на преценката на Винченцо. Възможно е действията на Перуджия да са продиктувани от желанието му да си отмъсти на френския народ за дискриминацията и на техния любим "Лувър", в който са поместени множество италиански шедьоври, плячкосани от френския император Наполеон.

Документалната лента на Медейрос умело пресъздава манията по "Мона Лиза", която се разразява по време на френетичното търсене на липсващата "Джоконда", и последвалото намиране на шедьовъра. През 1911 г. всички са считани за заподозрени - от германците, които са се подготвяли за Първата световна война, до Пабло Пикасо, който малко преди изчезването на картината на Леонардо да Винчи закупува няколко откраднати скулптури от "Лувъра".

Въпреки достъпа му до известния шедьовър Винченцо никога не е бил добавян към списъка със заподозрени на полицията. Същата дискриминация, която е накарала италианския бояджия да се чувства като незначителен във Франция, проработва в негова полза по време на издирването на крадеца.

На Перуджия му отнема 2 години преди да реши да продаде картината на италиански музей за 500,000 италиански лири (равняващо се на 3 милиона щатски долари в днешна валута). Дали Винченцо е откраднал поради патриотични подбуди или заради паричната облага?

Независимо от мотивите на Перуджия френската полиция скоро го арестува за престъплението, което го превръща в псевдопатриотичен герой на италианците. Винченцо е осъден на една година затвор, след като по време на делото се поставя под съмнение неговата психическа годност. Перуджия излежава само половината от присъдата си, веднага след което Винченцо постъпва в италианската армия през Първата световна война, по време на която става военнопленник на германците.

След войната италианският бояджия се завръща в Париж, този път заедно с новата си съпруга. Той дори посещава "Лувъра", казвайки на жена си как неговата слава ще надживее самия музей. Истината е, че без кражбата и последвалата мания по "Мона Лиза", "Джокондата" нямаше да е една от най-известните картини в света. Можем да благодарим на Винченцо за това!

По статията работи: Нора Маркова
Източник: bigthink.com
Снимки: unsplash.com; pixabay.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиИсторияЗдравни съветиРецептиЛюбопитно