Най-древните предшественици на съвременния човек вероятно са обитавали днешна България, не Африка

Според новите изследвания на двата фосила на възраст 7.2 милиона години, произхождащи от Южна Европа, хората са се отделили от човекоподобните маймуни няколко стотин хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега.

Благодарение на ДНК анализите и изследванията на учените вече знаем, че хората и шимпанзетата (Pan troglodytes) произхождат от един общ праотец, но дебатът, касаещ мястото и времето, когато това се е случило, се разгорещява все повече и повече. Днес международен екип от учени твърди, че може би е открил доказателства за съществуването на изненадващ предшестващ съвременните хора хоминин. Това поставя под съмнение всичко, което знаем за ранната човешка еволюция.

При новото изследване учените са повторили анализите на Graecopithecus freybergi – малко известен вид, описан въз основа на една долна челюст, открита през 1944 г. в Гърция. През 2012 г. в България е открит фосилизиран предкътник от същия вид.

Чрез микрокомпютърна томография и 3D реконструкции на корените и вътрешната структура на фосилизираните зъби, учените открили особености, които са характерни за съвременния човек и ранните му предци.

Учените предполагат, че тези открития поставят Graecopithecus, известен още като Ел греко, сред хоминините – еволюционния клон, към който спадат съвременния човек, изчезналите хора и всички наши прадеди, различаващи се от човекоподобните маймуни.

Доскоро се смяташе, че фосилът принадлежи на хоминид (по-широка таксономична група, към която се отнасят не само хората, но и шимпанзетата, горилите и всички съвременни и вече изчезнали големи човекоподобни маймуни.

Ако преместим Graecopithecus към нашата еволюционна линия, това ще пренапише историята на цялото човечество.

"Ако [Ел греко]наистина е човек, той ще се превърне в най-древния известен човешки предшественик и първия, открит извън Африка," заявява Дейвид Бегън от университета в Торонто.

"От времето на Дарвин насам се смята, че последният общ предшественик на шимпанзетата и хората е живял в Африка. Нашето изследване показва, че най-ранните хора може би са еволюирали в Европа."

"Всъщност това твърдение е доста противоречиво и очаквам да предизвика голяма ответна реакция," казва палеоантропологът Дарън Кърно от университета в Ню Саут Уелс, който обаче не е участвал в проучването.

Кърно смята, "че те са открили нещо", но подчертава, че фосилните доказателства са прекалено малко, за да стигнат толкова далеч в своите твърдения. Разполагаме само с една долна челюст и един зъб и учените са успели да идентифицират само една физическа особеност, фокусирайки вниманието си върху корените на зъба.

Ако приемем, че Източното Средиземноморие е мястото, където човекът се отделя от маймуните преди 7 милиона години, може би ще открием още доказателства в подкрепа на това предположение.

За да потвърдим, че видът Graecopithecus принадлежи към хоминините, трябва да проучим и други негови характеристики, не само зъбите.

"Както винаги, предпочитаме да разполагаме с повече фосили, в частност фосили, които биха ни казали нещо повече за това как Graecopithecus се е движил," обяснява Бегън.

"Ако е вървял на два крака, това ще реши въпроса."

Въпреки че фосилните останки са твърде малко, съществува възможността да бъдат открити нови, въпреки че можем само да предполагаме какво е съхранила природата до наши дни.

Учените също така анализирали седиментните проби от двата обекта в Гърция и България, за да прецизират датирането на останките.

Те открили, че челюстта от Гърция е на 7.157 милиона години, а зъбът, произхождащ от България, на 7.24 милиона години, което поставя евентуалния хоминин в епоха, когато Средиземноморието много е напомняло на африкаснките савани.

На картината по-долу художникът Велизар Симеоновски е пресъздал Graecopithecus и мястото, което е обитавал, Пиргос Василисис, преди 7.2 милиона години – и то под червеникав облак прах от Сахара.

"Началото на Месиния, (етаж от епохата Миоцен) приключва с пълното пресъхване на Средиземно море," казва ръководителя на изследването Маделин Бьоме от университета в Тюбинген, Германия.

"Първоначалното формиране на пустинята в Северна Африка преди повече от 7 милиона години и разпространението на саваните в Южна Европа може би са изиграли главна роля при отделянето на човека и шимпанзето."

Връщането назад във времето, преди милиони години, за да проследим произхода на човека, никога не е било лесна задача. След оповестяването на резултатите от последните изследвания, ситуацията изглежда дори още по-сложна, отколкото някога сме си представяли. Въпреки това е твърде рано да пренаписваме учебниците.

източник: sciencealert.com

по статията работи: Величка Мартинова