Мъдростта на дърветата: нашите тихи приятели ни учат как да бъдем себе си, вместо да се преструваме

"Когато се научим да слушаме дърветата," Херман Хесе пише за нашите дървесни другари в своето лирично любовно писмо," то тогава краткотрайността, бързината и детинската прибързаност на нашите мисли ще достигнат несравнима радост."

Две поколения по-рано друг титан на поетичната сантименталност възхвалява дърветата не само като източник на щастие, но и като извор на непозната мъдрост. За него те представляват внушителен пример за това, което е най-благородно в човешкия характер.

На възраст от 54 години, близо десетилетие след като работи като мисионер-доброволец в болниците по време на Гражданската война в САЩ, Уолт Уитман (1819 г. – 1892 г.) осъзнава връзката между тялото и духа, след като преживява инсулт, който води до частична парализа.

Възстановяването от болестта, което трае близо две години, е значително подпомогнато от абсолютното потапяне в природата и нейната лечебна сила. "Как всичко ме подхранва, как ме успокоява по най-необходимия начин – чистия въздух, полетата от ръж, овощните градини" - споделя Уолт.

Голяма част от комуникацията на Уитман с природата се намира в книгата Specimen Days – уникална колекция от проза и лични бележки от дневника му. Сентенцията от невероятните му размишления се изразява в честване на изкуството да виждаш – толкова естествено за хората и въпреки това толкова лесно за забравяне.

В годините след инсулта Уитман често намира спокойствие в гората – "най-добрите места за уединение". Един късен следобед през лятото на 1876 г. той осъзнава, че се намира пред красива жълта топола, издигаща се на повече от 27 метра от земята.

Съзерцавайки грамадното дърво, Уитман размишлява над неопровержимата автентичност на дърветата – концепция, която век по-късно ще бъда използвана в разсъжденията на Ханна Арендт. Според нея противоположното явление се наблюдава при хората, а именно склонността ни да изглеждаме, че сме, вместо наистина да бъдем себе си.

В един от философските си анализи от 1876 г. Уитман пише:

Почти век и половина по-късно, преди учените да открият изумителния начин, по който дървета чувстват и комуникират, Уитман разсъждава:

Уитман смята, че тихата мъдрост на дърветата може да служи като модел за човешкото поведение:

По статията работи: Нора Маркова
Източник: brainpickings.org
Снимки: unsplash.com; pixabay.com