Микрочип във ваксините? Няма начин

Наскоро си поставих ваксина срещу COVID-19. Цялата процедура беше изключително проста: влязох, показах картончето с регистрацията си, изчаках, дойде медицинска сестра да ме упъти, постави ми ваксината, изчаках 15 минути за евентуална странична реакция и си тръгнах.

Докато си седях обаче след ваксинацията и се ровех из интернет, един вътрешен глас се обади:

Джеймс!

Аз: Какво?

Ами, ако са те чипирали? Знаеш, Бил Гейтс, 5G мрежата, wi fi…

Аз: О, млъквай, търся си едни картинки тук…

Джеймс! Ти самият се занимаваш с това. Проектираш преносими устройства, с това си изкарваш прехраната. Знаеш, че да поставиш чип на човек е възможно.

Аз: Да, разбира се, че е. Но случаят не е такъв.

Докажи го, човече!

Да, вярно е. Работя като главен експерт по научната част в компания за данни, която произвежда преносими устройства. Прекарах последните 15 години именно в това – да закрепям чипове върху кожата на хората или направо вътре в тях. Общо взето, почти целият ми работен ден преминава в обмисляне как точно функционират и трябва да функционират този тип джаджи.

Когато фактите говорят

През 15-те минути на изчакване започнах да прехвърлям в главата си всичко, което съм видял и което знам и да търся доводи затова дали е възможно да бъда чипиран с ваксина. Ето какво знам аз:

Спринцовката се пълни пред очите ми

Видях как пред очите ми пълнят празната спринцовка. Ваксината на „Pfizer“ е в стъклено шишенце, съдържащо 6 дози. Сестрата напълни спринцовката, а други нейни колежки отнасяха табли с вече пълните спринцовки и други – с използваните.

Спринцовките са тип „Monoject“ – модел, който се произвежда от международната компания „Cardinal Health“. Характерно за този вид спринцовки е, че имат оранжев пластмасов корпус, в който се чупи иглата след употребата й. Така медицинските сестри се предпазват от неволни убождания. Добро решение, всъщност!

Иглата за поставяне на ваксина е изключително тънка

Иглата е много тънка, около 25 ga. Тази мерна единица служи да определи диаметъра на иглата. Накратко, игла с размери 25 ga. е с външен диаметър около половин милиметър, а вътрешният е едва 1/4 мм. Дебелината й зависи от нейното предназначение. Ако дарявате кръв, обикновено тя е с размер 16 ga., което означава, че е по-дебела. Ако се използва за инжектиране на инсулин, може да е скромните 30 ga., тоест много по-тънка.

Дължината на иглата е почти 4 см

Дължината на иглата е около 3,8 см. Ако човек е по-мускулест, игла с размери 2,5 см би била твърде къса за успешно поставяне на мускулна инжекция. Иглата трябва да премине през кожата, подкожния слой мазнини и чак тогава да стигне до мускула. Ако сте едри като мен, определено иглите трябва да са по-дълги. Видях с очите си как цялата игла се скрива в тялото ми. Не е голяма драма!

Физическият контакт е минимален

Това беше единственият контакт с човек във ваксинационния пункт, така че не са имали друга възможност да ме чипират. Не се препоръчва, нито пък някой си позволява, да те прегръща. Всеки е с двойна маска, така че, ако въобще е възможно съществуването на чипове, преносими по въздуха, то те нямат шанс да попаднат в тялото.

Какво означава всичко това

Нека първо докажа защо не е възможно да ми се постави чип с 5G функционалност. Най-новите такива джаджи са с размер на едно пени, а то има диаметър почти 20 мм и е дебело 1,5 мм. Не би могло да се побере в игла.

Друг е въпросът как точно ще се зарежда въпросният чип, след като бъде вкаран в тялото…

Възможно ли е да са ми поставили друг, по-широко използван чип? Малко устройство, което може да съхранява всякакви данни и да ги предава. Ако предположим, че целта на конспирацията е да чипира всички (сякаш сме бездомни котки), то единственият начин да се случи е чипът да се постави предварително в самата спринцовка. Ако предполагаемите чипове са в разтвор и трябва да бъдат издърпани със спринцовката, няма как да бъдем сигурни, че всяка ще успее да „улови“ поне един от тях.

Ето един примерен математически модел, който доказва колко нищожна е вероятността да се случи чипирането по този начин.

Разделяме количеството течност от шестте дози в шишенцето на шест равни части. Да си представим, че вътре има няколко чипа. Какъв е шансът при всяко издърпване на една част със спринцовката в нея да попадне поне един чип? По-малко от 2%.

Нека удвоим процента, ако решим, че чиповете в шишенцето са 12. Вероятността за попадане на устройството в спринцовката тогава достига 45%. За да сме 95% сигурни, че всяка спринцовка съдържа поне една джаджа, с която правителството е решило да ни следи и контролира, знаете ли колко такива ще са необходими само за едно шишенце с 6 дози ваксини в него? 26.

Това би било крайно недостатъчно. По-лошото е, че ако въпросните чипове са проектирани да служат като уникални идентификатори на самоличността, то в системата би настъпил истински хаос. Защо ли? Защото в един човек може да са попаднали няколко устройства, а в друг – само едно.

Друг вариант е чипът да се закрепи на върха на иглата. Видях подобна снимка, която циркулира из Фейсбук, но извадена от контекста на наскоро проведено проучване. Тогава обаче се сблъскваме с друг проблем – той ще бъде засмукан при издърпването на ваксината със спринцовката.

Единственият начин, по който смятам, че би могла да работи джаджата, е да се постави в самата спринцовка и с малко повече късмет да успее да излезе от нея по време на инжектирането на разтвора.

Конструкция на иглата

Връщаме се отново на структурата на самата игла. Чипът трябва да бъде кубовиден и да е достатъчно миниатюрен, за да премине през каналчето на иглата. Казано другояче, аксиалният диагонал на проследяващото устройство (разстоянието между двата му противоположни ъгъла) трябва да бъде по-малък от вътрешния диаметър на иглата.

През последните десетина години в нашата компания бяха направени много нововъведения по отношение производството на миниатюрни полупроводници. Такова е устройството, създадено от Мичиганския университет например, което може да се инжектира, за да се следи температурата, и е оборудвано с процесор и оптични връзки. Само че дори неговият аксиален диагонал е два пъти по-голям от вътрешния диаметър на иглата.

Има и по-малки чипове – тези, проектирани от „Verily Life Sciences“. Те могат да се поставят в рамото.

Технически препятствия пред чипирането с помощта на ваксина

Дотук обаче не изложих нито един от основните, разумни доводи срещу конспиративните теории. Да приемем, че е създаден толкова миниатюрен чип, който може да се инжектира. Възникват други два, вече много сериозни, проблема:

Проследяващото устройство трябва да има захранване

Нали не си представяте, че толкова миниатюрни чипове могат да се захранват със собствена, още по-миниатюрна батерия? Обикновено за целта се използват външни източници като светлина или ултразвук, които преминават през кожата и се превръщат в електричество.

Звучи страхотно, но дори тогава се налага в близост до мястото му на поставяне върху кожата да се фиксира по-голям енергиен източник. А той със сигурност няма да остане незабелязан.

Друга пречка е, че чипът би бил твърде навътре в тялото, за да може да се захранва от източника. Всъщност, като споменах „навътре“…

Как ще се извличат данните от устройството?

Микрочипът може да бъде полезен само при условие, че успее да предаде събраната информация през 2,5 см мускулна тъкан, слоя подкожна мазнина и кожата. Мускулът сам по себе си е голямо предизвикателство, когато говорим за среда, в която да се навигира. Най-общо казано, той се състои от проводима течност, а тя е известна с това, че заглушава радио сигналите.

И, към края на моите петнадесет минути изчакване във ваксинационния пункт, си представих друга картина – не по-малко смущаваща и абсурдна. Миниатюрна и слабоефективна радио антена, монтирана на самия чип, вътре в рамото ми, която се носи самотно, като космонавт в открития космос, и която изпраща напълно безполезни сигнали някъде там из мускулната тъкан. Какво разочарование!

Толкова въпроси без отговори

Ами, ако се замислим за производството, логистиката и доставката на всички тези проследяващи джаджи? Дали е възможно да се изработят милиони или милиарди от тях, като знаем, че светът изпитва недостиг на полупроводници? Или пък как точно ще се свърже всяко устройство с базата данни? Не по-маловажен е въпросът коя авторитетна международна компания за производство на медицинска апаратура би се съгласила да рискува, като осигури подобен вид микрочип, който впоследствие може да се окаже опасен или дори просто неработещ? Не е ли твърде голям корпоративният риск? И последен въпрос: как ще се поддържат вече инжектираните в тялото чипове?

Уморен от толкова неизвестни, просто се отпуснах на пластмасовия стол. Изпаднах в някакво сантиментално състояние, предизвикано от несъществуващия чип в рамото ми. Сякаш бях забравен, също като кучето Лайка…

Тогава времето изтече и се върнах в реалността, размишлявайки върху наистина функциониращите чипове, които създавам.