Марс или Венера - коя планета ще ни убие първа?

Ако искаме да достигнем до звездите, трябва да се научим как да живеем на други планети. Марс и Венера изглеждат примамливо, но и двете са способни да ни убият, при това по много интересни начини.

Повърхността на планетата Земя е едно изключително необичайно място. Тя е единственото (доколкото засега човечеството знае) място във Вселената, което няма да ни убие почти мигновено. Е, какви късметлии сме, че живеем тук, нали? Но какво ще се случи, ако се опитаме да напуснем Земята?

Много от нас смятат, че на човечеството му е предначертано да се превърне във вид, който може да опознава и пътува до други планети. И все пак, за да направим това, първо трябва да се научим да живеем на други планети.

Първата и най-очевидна стъпка, е да създадем колонии на Марс или Венера. В тази статия няма да сравняваме техните положителни качества, които биха благоприятствали живота ни там, а по-интересните и необичайни начини, по които тези планети могат да ни убият.

Ще започнем с Марс, тъй като тя определено е нашата "Втора Земя". И въпреки това, има няколко доста сериозни проблема, свързани с тази планета.

Масата на Марс е само 1/10 от тази на Земята и има гравитация, равняваща се на 40% от тази на нашата планета. Това означава, че на Марс й е трудно да задържи атмосферата си по 2 причини:

1) Заради малкия й размер, разтопената й вътрешност се е втвърдила преди много време. Това от своя страна е намалило някога движещото се ядро и го е "отрязало", което от своя страна води до намаляване на магнитното поле. Тази липса на силна магнитосфера е позволила на постоянния поток от енергетични частици от Слънцето да понижат атмосферата на Марс. Това се допълва още повече и от:

2) Факта, че атмосферата на Марс така или иначе е малка, заради ниската гравитационна сила. Атмосферното налягане на повърхността на Марс сега е около 0.5% от това на Земята. Така че, тук говорим за нещо, което е почти като вакуум.

Да си представим, че сте решили да участвате в пътуване до Марс, което трае 6 месеца. Веднага бихте искали да създадете колония там и да се разхождате по повърхността на планетата без никакво притеснение. На първо място ще ви бъде доста студено и въпреки че хората имаме изключително качества, които да ни помогнат да оцеляваме в напрегнати ситуации, то бихме ви посъветвали да си вземете яке за Марс.

Разбира се, заради липсата на атмосфера, ще се задушите веднага. Затова една кислородна бутилка също ще ви бъде от полза, за да се "насладите" на другите, многобройни начини, по които Марс може да ви убие.

Няма как да не отбележим, че изключително силното налягане на планетата, ще причини ужасни неща на тялото ви. Кожата ни се справя чудесно в това да ни държи в нормална човешка форма, но най-лошото нещо, което се случва, когато сме под голямо налягане е това, че точката на топене на течностите в тялото ни също спада, при това драматично. Водата мигновено започва да кипи в езика и очните ябълки, както и под кожата. Въпреки това, кръвта остава в течно състояние, тъй като е държана под някакво налягане.

И въпреки това, дори кръвта започва да се превръща в балончета и от азот и кислород - това е нещото, което всъщност ще ви убие. Ефектът се нарича "ebulism". Съвсем скоро всичката кръв ще се превърне в балончета и ще спре да се разпространява по тялото ви. Целият процес може да отнеме 1-2 минути, за да спре работата на сърцето ви, но е възможно да отнеме и много по-малко време.

Всичко това може да се случи и между 5 и 15 секунди в зависимост от това колко сте се изплашили. Уплахата увеличава нивата на кислород в тялото ви, затова... не се плашете.

През 1966 НАСА осъществява тест, в който астронавти с космически костюми влизат във вакуумна камера. Тестът се проваля, след като Джим ЛеБланк е изложен на пряк достъп до вакуум. По-късно той описва чувството, което е изпитал, когато е разбрал, че слюнката започва да ври върху езика му. Само за 15 секунди той припада, което означава, че не е позволил да се изплаши твърде много. Той е изваден от камерата в добро състояние. Истината е, че хората могат да устоят на излагане на вакуум за 90 секунди.

Космосът е изпълнен с изключително енергетични слънчеви и космически лъчи. Атмосферата на Земята, както и силното магнитно поле, са отлична защита срещу тях. Но на Марс ситуацията никак не е същата. Непрекъснатото бомбардиране с висока скорост на атомни ядра, със сигурност ще навреди на клетките и ДНК-то ни.

Интересното е, че дори самото 180-дневно пътуване до Марс излага хората до радиация, която надвишава хилядократно лимита, който сме способни да поемем. Ако искате да останете на повърхността на Марс за по-дълъг период от време, то със сигурност ще имате огромен шанс да се разболеете от рак. Някои могат да сметнат, че рискът си заслужава за едно кратко пътуване до Марс, но условията не са подходящи за по-дълготраен престой на тази планета.

И все пак, тези слънчеви частици са нищо в сравнение с магнитните бури, които се образуват на повърхността на Слънцето. Тогава се отделя огромно количество изключително силно заредени частици - най-често протони и електрони. Ако сте хванати в тях, няма да имате шанс за развиване на рак, а ще получите радиационно отравяне и ще умрете. Това е голям проблем за онези от хората, които наистина искат да създадат колония на Марс. Интересното е, че на тези бури им отнема няколко дни да достигнат до повърхността на планетата и най-често са видими, така че все пак можем да се предпазим от тях, ако имаме възможност да реагираме за няколко минути и да се скрием.

Но да поговорим за Венера.

Напрежението и температурата на повърхността й (съответно 90 атмосфери и 450 градуса по Целзий) буквално ще ви изпекат мигновено. Хората обаче сме измислили нещо като алтернатива на живота на Венера - "летящи" градове, които да се намират на 50 километра височина.

И така, нека предположим, че сте избрали много по-бързото 3-месечно пътуване до Венера (половината от времето, за което бихте стигнали до Марс). Решавате да излезете на разходка, за да се насладите на гледката, която летящите градове предоставят. Като за начало нещата звучат чудесно. Усещате по-малката гравитация, която всъщност е 0.9 от тази на Земята, а налягането е около това, с което сме свикнали.

Топло е - около 70 градуса по Целзий, но може да се оцелее (макар и трудно), ако навън е ясно и сухо. За съжаление, на Венера почти винаги ще бъде облачно, защото на 50 километра височина, ще се намирате точно в основата на облачния слой на планетата. При всички положения ще трябва да сте подготвени за... дъжд. Или пък не, защото там дъждът е под формата на сярна киселина, а не вода.

Дъждът ще причини мехури на кожата ви, като същевременно ще я разтваря. За радост атмосферата се състои най-вече от въглероден диоксид, така че ще се задушите, преди да успеете да преживеете всичко това.

И въпреки всичко казано до тук, това не означава, че не можете да пребивавате спокойно в този летящ град. Той обаче трябва да бъде със защита против киселинния дъжд и да предпазва от горещината. О, трябва да се снабдите и с кислородни бутилки. В такъв случай, животът на Венера не би бил особено ужасен. Тя има дебел атмосферен слой, който предпазва от радиация. Тази планета не генерира свое магнитно поле, но въпреки това, взаимодействието й с полето на Слънцето, образува защитен магнитен слой, който не е добър, колкото този на Земята, но и не по-лош от този на Марс.

Е, къде бихте живяли вие?