Кога телевизионните ни навици се превръщат в проблем и как да се справим

Терминът „маратонно гледане“ беше претендент за дума на годината на Оксфордския английски речник за 2013 г. Въпреки че не спечели, номинацията е показател, че гледането на множество епизоди на телевизионно шоу наведнъж става все по-популярно сред обществото.

Днес милиони от нас редовно „консумират“ любимите си сериали именно по този начин. Разпространението на стрийминг услугите през последните години също допринасят за този на пръв поглед безобиден навик. Затова никак не е изненадващо, че изследванията, проведени по време на пандемията от COVID-19, показват, че много от нас прекарват повече време пред екрана от обикновено.

Но може ли прекомерното гледане да стане проблематично или пристрастяващо? И какво можем да направим, ако не можем да се откъснем от екрана?

Кога прекомерното гледане на телевизия се превръща в проблем?

Проблемното „маратонно гледане“ не се определя от броя на изгледаните епизоди, въпреки че повечето изследователи са съгласни, че трябват поне два поредни, или от часовете, прекарани пред екрана на телевизора или компютъра. Както при другите пристрастяващи поведения, по-важно е дали навикът оказва отрицателно въздействие върху други аспекти от живота на човек.

В продължение на много години, изучавайки пристрастяването, Марк Грифитс, професор по поведенческа зависимост в Университета „Нотингам Трент“, твърди, че всяко пристрастяващо поведение се състои от шест основни компонента. По отношение на прекомерното гледане, това би означавало:

• Гледането на телевизия е най-важното нещо в живота (изтъкнатост).
• Маратонното гледане има за цел да подобри настроението в краткосрочен план (модификация на настроението).
• Прекомерното гледане компрометира ключови аспекти от живота като взаимоотношения и образование или работа (конфликт).
• Броят на часовете, прекарани в гледане на телевизия всеки ден, се увеличава значително с времето (толерантност).
• Наличие на психологически и/или физиологически симптоми на отнемане при невъзможност да се гледа телевизия (оттегляне).
• Връщането към стария навик, след като е временно прекратен, усложнява проблема (рецидив).

Според Марк Грифитс всеки човек, който отговаря на тези шест компонента, е наистина пристрастен към маратонното гледане. Тези, които отговарят само на някои от тях, не биват квалифицирани като зависими по неговите критерии.

Подобно на много други поведенчески зависимости, пристрастяването към маратонно гледане не е официално признато в психиатричните наръчници. Също така няма точни оценки за разпространението на проблемния навик. Но изследванията на този феномен се увеличават.

Поглед към доказателствата

В последното проучване по темата изследователски екип от Полша анкетира 645 млади хора, като целта е да се разберат някои от факторите, които лежат в основата на проблематичното поведение.

Авторите използват въпросник, разработен в по-ранно проучване, за да оценят пристрастяването към телевизията сред участниците. Въпросите включват:

• „Колко често пренебрегвате задълженията си в полза на гледането на сериали?“
• „Колко често се чувствате тъжни или раздразнени, когато не можете да гледате сериали?“
• „Колко често будувате, за да гледате сериали?“

Участниците са помолени да отговорят на въпросите чрез шестобалната система – от едно (никога) до шест (винаги). Резултатът над определен праг се счита за показателен за наличието на проблематично поведение.

Използвайки редица други скали, изследователите установяват, че трудностите при контрола на импулсите, липсата на преднамереност (трудности при планирането и оценката на последствията от дадено поведение), гледането на телевизия, за да се избегне чувството на самото, са сред най-значимите предиктори на маратонното гледане.

В по-ранно проучване изследователите съобщават, че маратонното гледане има значителна връзка с тревожно-депресивното разстройство. Колкото по-изразени са симптомите на тревожност и депресия, толкова по-проблематично е прекомерното гледане на телевизия.

И други проучвания съобщават за подобни открития. Изследване на възрастни тайванци установява, че прекомерното гледане на телевизия е свързано с депресия, социална тревожност и самота. Американско проучване достига до същите изводи – проблематичното поведение е свързано с психологически проблеми. Повечето свързани изследвания също показват, че бягството е ключова мотивация за маратонно гледане.

По отношение на личностните черти, изследванията разкриват, че лошите телевизионни навици са свързани с ниска степен на съвестност, характеризираща се с импулсивност, небрежност и неорганизираност, и високи нива на невротизъм, характеризиращи се с тревожност и склонност към негативни емоции.

Премахване на навика

Ако искате да намалите броя на епизодите, които гледате наведнъж, златното правило на Марк Грифитс е да спрете епизода по средата. Всеки епизод завършва с напрежение, което допълнително подтиква зрителя да продължи с гледането.

Грифитс предлага също да си зададете реалистични дневни ограничения. За него това е 2,5 часа, ако има работа на следващия ден, и до пет часа, ако няма.

Не забравяйте, че разликата между здравословния ентусиазъм и пристрастяването е, че първото допринася за живота ви, докато второто отнема от него. Ако смятате, че прекомерното гледане превзема живота ви, трябва да се консултирате с клиничен психолог. Повечето зависимости са симптоми на други основни проблеми.