Майка на дете с увреждане: Осинови и обичай. Толкова е просто!
Дария Могучая е майка, една от многото, които дават шанс на сирачета да живеят нормален живот. Според нея децата не трябва да растат зад високите огради на приютите - лишени от любов, а трябва да са обградени с любов и внимание.
Тя осиновява Василиса, когато момиченцето е на 2 години. Дария не смята, че е герой. Тя не възвеличава или омаловажава своите заслуги, а само разказва за живота на семейството си след вземането на това смело решение:
"В дневника ми има записки от 2008 г., в които съм написала, че искам да осиновя дете. Тогава бях на 21 години. Не знам на какво се дължи това решение. Може би всичко бе заради баба и дядо. Те работеха със сираци и аз винаги се въртях около тях.
Когато бях на 25 години и вече бях омъжена, започнах доброволно да работя в местно сиропиталище. След това прочетох различни истории за осиновяването в интернет, но всички те изглеждаха фалшиви и не им се доверих. Тогава намерих форум с истински майки, деца и техните истории. Научих много за осиновяването оттам. Дори със съпруга ми се срещнахме с тези хора.
Между другото, той не беше длъжен да прави това, запази неутралитет по тази тема, но винаги ми оказваше подкрепа.
През този период се роди първият ни син Лука и за известно време забравих за идеята да осиновя дете. Когато започнаха да никнат първите му зъби, си помислих: „Кой успокоява сираците, когато ги боли?” Когато Лука се събуди през нощта, той се плаши и започва да плаче, докато не отида при него. Какво изпитват малките без родители в подобни ситуации? Те също плачат. Но Лука винаги знае, че аз бъда там за него. Ами те? Майките им няма да дойдат.
Когато забременях за втори път, намерих снимка на 8-годишно момиче. В описанието се казваше, че е глухо и има слухов апарат в ушите си, за да може частично да чува.
Реших да се опитам да я осиновя. Но молбата ми беше отхвърлена. Получих коментари от сорта: „Луда ли сте? Първо отидете да родите собственото си дете. Не се занимавайте с осиновяване.” Тогава бях бременна в 7-мия месец.
След време научихме за Василиса от моя позната във форумите. Детето имаше церебрална парализа и много други заболявания.
Намерих приюта и отидох да я видя. Момиченцето имаше брат, който обаче беше осиновен. Теоретично знаех всичко за нейното състояние. Мислех, че няма да се сблъскам с невъзможни задачи - просто трябваше да й дам цялата си любов.
Със съпруга ми се срещнахме с малката Василиса. Видяхме я общо 5 пъти и нищо особено не се случи. Просто си мислехме, че можем да станем нейни родители. И ние всъщност го направихме!
Мисля, че любовта дойде по подразбиране. Благодарение на нея промених начина, по който гледах на другите деца с увреждания – осъзнах, че те вече не ме плашат. Много малко хора се наемат да осиновят дете с увреждане, но вътрешно усещах, че Василиса е мое дете.
Не мислех откъде ще дойде тази любов. В сънищата си чувствах, че това е моето бебе, надявах се на някакъв пророчески сън. Бях толкова глупава.
Всичко се оказа по-просто, без никакви романтични моменти или пророчески знаци. Видях снимката й, срещнах я 5 пъти, подписах формуляр и я заведох у дома. Сега я къпя, храня, прегръщам, обучавам.
Мислих, че ще споделям любовта и прегръдките си и че тя ще го оценява и ще ми отвърне със същото. Отне много време и усилия. Наистина е трудно, когато някой не реагира на опитите ви да го обичате.
Сега тя обикновено се приближава към мен и казва: "Да се прегърнем!", "Да се целунем!" Тя не го повтаря както преди - сякаш беше робот, а сега показва искреното си желание. И целувката при Василеса означава да я целунеш и по двете бузи.
Тя целува и най-малкия ни син и съпруга ми. Понякога дори прегръща Лука.
Така че нашето момиче е наистина хубаво и нежно.
Разбрах, че биологичната майка на Василеса е почти на моята възраст. Тя има 4 деца, лишена е от родителски права поради злоупотреба с алкохол.
Доколкото знам, тя не е причинявала умишлено вреда на Василиса. Ако в някакъв момент Василеса иска да се срещне, да общува и да се грижи за биологичната си майка, това би означавало, че сме възпитали добър човек. Човек, който може да прости, да се грижи и който има способността да обича.
Що се отнася до съденето. В миналото бих я укорила, но сега аз не съм на 21 или 25 години, животът вече ме е научил на някои уроци. Самата аз се озовах в ситуации, за които мислех, че ще бъда съдена морално. Да бъдеш в състояние да не съдиш е наистина полезно умение. И наистина е трудно да се научиш да не съдиш околните, нали?
Така изглежда нашият живот.
Не се страхувайте от осиновяването.
Бъдете реалисти. Да, любовта е цел. Но също така за нея се изисква усилена работа и ежедневни усилия.
Осинови и обичай. Толкова е просто!"
*Около 500 000 души следват Дария в Instagram. Много хора са решили да осиновят дете благодарение на нейната подкрепа. Тя помага на майките с деца в неравностойно положение да преодолеят трудностите, без да се налага да оставят децата си сами.
brightside.me, instagram.com/daria_moguchaya/
- Как да съобщите на детето си, че е осиновено
- Изоставено куче не спира да се взира в стопаните, който го спасяват
- Агенции за осиновяване търсят хора, които да се гушкат с новородените
- Вижте вдъхновяващата фотографска серия "Barely different" - за връзката между осиновената и биологичната сестра (галерия)
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Аз и моето семейство
- Мама, тате и аз
- Агенции за осиновяване търсят хора, които да се гушкат с новородените
- Семейни помощи и парични обезщетения за осиновителите
- Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца в България
- Първоначална процедура по осиновяване – от взимането на решението до подаване на молба в съда
- Съдебна процедура по осиновяване
- Адаптация на осиновените деца
- След като приемните родители отказали да приемат това бебе, съдбата решила да се намеси
- Условия и процедури при международно осиновяване
- Да се допусне ли в България законовата възможност за осиновяване на деца от еднополови двойки?
- Изготвяне на здравен профил на дете за осиновяване
Коментари към Майка на дете с увреждане: Осинови и обичай. Толкова е просто!