Как да съобщите на детето си, че е осиновено

Решението кога и как да кажете на детето си, че е осиновено, може да бъде основен източник на стрес. Въпросите в подобни ситуации са много. Ами ако иска да потърси биологичните си родители? Какво ще стане, ако истината остави белег в сърцето му за цял живот? Коя е подходящата възраст за този разговор? По какъв начин да се съобщи? Въпреки че няма универсален отговор, има някои общи насоки, които можете да вземете предвид, когато решите да кажете на детето си, че е осиновено.

Различни споразумения за осиновяване

Типът споразумение за осиновяване е ключов фактор при определянето на информацията, от която се нуждае вашето дете.

• Ситуациите, в които осиновяването е осъществено от член на семейството, са най-лесните за разбиране от децата. Дете, осиновено от роднина – баба и дядо или леля и чичо – вероятно знае от ранна възраст, че хората, с които живее, не са биологичните му родители. Възможно е дори да е приело, че родителите му не са в състояние да се грижат за него, но че друг роднина има възможност да го направи.
• Ситуациите, в които осиновяването е извършено от хора, които не са роднини на детето, но то има постоянен контакт с биологичните си родители, са подобни. В такива случаи детето знае, че има две майки – биологична и друга, която го отглежда.
• Децата, които са били настанени в приемни семейства, преди да бъдат осиновени на по-късен етап, е възможно да си спомнят родните си семейства. Може да имат по-добро разбиране за причините да не живеят с биологичните си родители и как работи осиновяването. Дори и да не помнят родните си семейства, те вероятно имат спомени за приемните родители и искат да разберат подробности около осиновяването си.
• Децата, които са били осиновени и чиито осиновявания са тайна, вероятно няма да разберат истината доста дълго време. В тези случаи родителите могат да решат кога е най-добре да повдигнат темата и какво искат да им разкрият.

>>> Права и задължения на осиновените деца и на осиновителите

Защо трябва да говорите за процеса по осиновяване?

Някои осиновители не желаят да споделят с децата си, че са осиновени. Въпреки това повечето експерти смятат, че е важно децата да знаят истината и че информацията трябва да идва от родителите. Ето няколко причини за това:

Може да разбере от друг източник

Със сигурност не желаете детето ви да научи от друг член на семейството или от хора във вашата общност, че е осиновено. Научаването на тази информация чрез случаен разговор или чрез откриване на документи в по-зряла възраст може да бъде доста тежко за него. Възможно е също да остане разочаровано, че не е научило истината от вас.

Получаване на информация за генетика си

Дори и да не знаете нищо за родното семейства на детето ви, споделянето, че е осиновено, може да бъде полезно. По този начин може да бъде подложено на генетично изследване, за да разбере дали е изложено на риск от определени медицински състояния.

>>> Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца в България

Дава му сила да прави собствени избори

Детето може да направи свой собствен избор, когато разполага с информация. Може да взема решение дали иска да осъществи контакт с биологичните си родители. Ако не му съобщите, че е осиновено, правите този избор вместо него.

Кой е най-подходящият момент?

Понякога родителите се чудят дали да разговарят с детето си в ранна възраст, или да изчакат да му обяснят, след като стане достатъчно осъзнато, за да разбере ситуацията.

Според изследователите трябва да се започне с разговорите за осиновяване в ранна детска възраст. Скорошно проучване, включващо 254 души, показва, че трябва да се съобщи до тригодишна възраст, в противен случай детето бива изложено на риск от емоционална травма. Участниците в проучването, които са научили за осиновяването след тригодишна възраст, съобщават за повече страдание и по-ниско удовлетворение от живота. Повечето от тях споделят, че намират известна утеха в търсенето на контакт с биологичните си родители.

Констатациите от изследването съответстват на други проучвания, които установяват, че късното съобщаване е свързано с психологически стрес и чувства на гняв, предателство и безпокойство.

Експертите съветват родителите да четат книги за осиновяване, както и да говорят с други осиновители, за да получат съвет и подкрепа. Важно е още в ранна детска възраст да се дават на децата прости обяснения относно това как е формирано тяхното семейство.

Как да се справите с трудните обстоятелства?

Някои истории за осиновяване са по-лесни за обяснение от други. Например едно дете може да разбере, че биологичната му майка е била твърде млада, за да му осигури добър дом. В други случаи обаче ситуацията е много по-сложна. Ако биологичните родителите са приемали наркотици или са били в затвора, е по-трудно да се обясни. Историята може да бъде още по-сложна, ако детето е заченато в резултат на изнасилване или кръвосмешение. Въпреки всичко е важно да бъдете честни с детето си.

Ако не кажете на детето си истината, то може да развие фантазия за своите биологични родители. Може да започне да си представя, че те ще се радват да го срещнат някой ден или да смята, че ще дойдат да го вземат. Казването на истината може да му спести научаването на болезнените обстоятелства на по-късен етап.

Без значение какво е вашето решение относно това кога и как да кажете на детето си, че е осиновено, посочете ясно, че сте го искали. Говорете за стъпките, които сте предприели, за да го направите част от вашето семейство, и подчертайте колко много го обичате.

>>> Адаптация на осиновените деца

Ако обаче все още не сте казали на детето си, че е осиновено, и не сте сигурни как да го направите или какво да кажете, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Говорете с терапевт или специалист по психично здраве. Те могат да ви помогнат да намерите най-добрия начин да се справите с вашите специфични обстоятелства и с уникалните нужди на вашето дете.

Трудното решение как и кога да кажете на детето, че е осиновено - видео