Майката Природа и уроците, които можем да научим от нея като родители

Казвам се Трейси. Майка на три деца, която е избрала природата за свой учител в тяхното отглеждане. Създател съм на блога за родители „Raised Good“. Годините ме научиха, че да вървя срещу естествения ход на нещата, е безсмислено и натоварващо. Всичко, което се случва в природата, се случва и при нас, хората. Просто по различен начин.

Преходът е хаос

Сменят се сезоните. Зимата отстъпва пред пролетта, пролетта се оттегля, за да даде път на лятото. Кръговрат. Времето между два сезона е време вакуум. Сякаш сме приклещени между „старото нормално“ и онова, което ни чака отвъд. Така беше и по време на пандемията. Спомням си как опитвах да обсипвам с любов и нежност децата си, докато бяхме изолирани. Чувството на несигурност е неизбежно. И не е никак приятно. Но, връщайки се към смяната на сезоните, осъзнавам, че всъщност преминаването от едно състояние в друго винаги е хаотично и смущаващо.

Преходността не е единственият урок, на който ни учи Майката Природа, когато станем родители. Ако трябва да бъда честна, тя е най-добрият ми учител по пътя на естественото родителство. Уроците са много и всички до един – полезни.

>>> Родителство и психична стабилност: кои са опасните зони

Търпение

Майката Природа ни учи на търпение. Когато пролетта настъпи, дърветата и цветята започват да се разлистват. Всичко обаче се случва бавно и се нуждае от време. Явленията се редуват, следвайки точно определен естествен ход. Не можем да забързаме процесите в природата, както не можем да пришпорваме и децата си. Всяко се развива по свой уникален начин и върви по своя си пътека. Моята задача е да следвам темпото им в различните фази от тяхното развитие. Техните сезони. Петгодишната ми дъщеря продължава да се промъква в леглото ни през нощта, докато двегодишният ни син никога не е обичал да спи с нас. Той се нуждае от лично пространство. Осеммесечното ни бебе все още не успява да стои седнало само, докато братята и сестрите му го правеха дори по-рано. Различията им ще стават все по-ярки, особено когато всеки от тях се превърне в отделна и напълно независима личност. Старая се, уча се да бъда търпелива по пътя, който извървявам с тях. Не обръщам внимание на очакванията на обществото за това какво трябва или не трябва да се случи. Не се фиксирам върху критериите за щастливо или успешно дете. Те само карат родителите да се чувстват провалени, сякаш тяхното отроче никога не е достатъчно добро. Сякаш винаги има и още нещо, което трябва да се направи, за да получи одобрението на околните.

Щедрост

Майката Природа ни учи да бъдем щедри и да даваме, без да се замисляме. Знаете ли, че майките койоти късат от собствената си козина, за да уплътнят бърлогите си, така че на бебетата да им е топло? Този акт на себераздаване ми напомня на кърменето.
По същия начин се разпуква и семето в земята, за да израсне стебълцето и първите жилки на корена. Много по-късно семето ще се превърне в растение или дърво. Раждане, просто под различна форма. Началото на нов живот. Майчинство.

Да се разтвориш и да дадеш от себе си е отправната точка. Оттам започва всичко. Бях приела за истина внушението, че след раждането майката трябва да се върне към предишното си Аз, да заживее, както преди. Много е трудно да се развенчае този мит и да осъзнаеш, че радикалната промяна, на която се подлагаш, когато станеш родител, е неизбежна и необходима. Не е случайно, че жената наедрява, че става по-мека, а извивките по-привлекателни. Не е случайно, че е по-уязвима и някак по-отстъпчива и толерантна. Майката Природа ни доказва, че размножаването не е самоцел, а хората не са егоисти. Те всъщност са даващи същества. И благодарение на семенцето, което се разпуква, за да даде живот, разбрах, че когато даваш, без да се страхуваш, осигуряваш най-плодородната почва за развитие. Само тогава има израстване и любов.

Лични граници

Законите и границите, които природата налага, не подлежат на оспорване. Така и майките имат своите твърди граници. Налагало ми се е да изцеждам и последните си капки търпение, да намирам сили, въпреки че съм се чувствала смазана, докато не разбрах, че все пак имам своите предели. Не мога да давам, когато не е останало нищо за даване. Отглеждането на деца е лесно и ефективно, когато границите са твърди. Те не бива да се размиват и променят във времето. Трябва да бъда непоколебима, ако искам да имам своето лично пространство. То ми е нужно не само, за да запазя разсъдъка си, а и за да се чувствам цяла и пълноценна. Границите ми позволяват да получавам онова, което искам. Те обаче помагат и на трите ми деца да израснат в безопасна и щастлива среда.

Блага и право на избор

Майката Природа е най-добрият учител по хранене. Да, по хранене. Тя раздава щедро своите блага: храна, вода, въздух и почва. Благодарение на тях ние сме живи и можем да продължим да водим битките си и да се изправяме срещу предизвикателствата. Природата ни дава всичко, от което се нуждаем, но не ни го поднася, без да сме положили усилия. Тя ни осигурява храна, но в същото време ни дава и право на избор. Не ни ласкае, не ни кара да се чувстваме незаменими и по-специални, отколкото сме. Опитвам се да преподавам същия урок и на децата си. Искам да им осигуря онова, от което имат нужда, за да могат да се справят с трудностите в живота. В същото време се старая да намеря баланс и да им дам свободата да избират коя битка да водят и коя цел си струва да преследват докрай. Устойчивостта се формира чрез независимост, право на избор и допускане на грешки.

Адаптивност

Майката Природа е най-добрият пример за адаптивност и гъвкавост. Флората и фауната се променят непрекъснато, адаптирайки се към новите обстоятелства. Тук срещам сериозни затруднения. Постоянно се налага да си напомням, че майчинството е свързано с адаптация. Бебе, смяна на училища, отказване от следобедния сън, поява на първите кошмари, второ бебе, тревожност, чести и неочаквани разболявания. Дори няма да споменавам постоянно променящите се условия на живот в глобален мащаб, нито пък промените вътре в семейството. Да бъдеш гъвкав е стратегия за оцеляване като родител. Отново стигаме до момента с баланса. Децата се нуждаят от рутина и постоянство, но и от деликатно приучаване как да се напасват към динамиката на заобикалящия ги свят. Бъдещето крие безброй обрати и непланирани развръзки. Ако се научат да ги посрещат, без да падат духом, ще живеят по-пълноценно.

Надежда

Надеждата. Тя е навсякъде в природата около нас. Но не онази заучената, която срещаме в пожеланията от поздравителните картички. А онази, която ни държи над водата, когато рискуваме да потънем. Съвременните родители са изправени пред не едно предизвикателство – доскоро се борихме с пандемия и изолация, а днес с икономическа криза. Климатичните промени също дават своето отражение. Но, когато се огледаме и потърсим отговори в природата, ще видим, че тя винаги намира начин да се възроди отново и отново. Изоставеното от човека парче земя се нуждае от малко време, преди отново да се съживи. Почвата се пречиства от изкуствените торове, с които е била подхранвана. Дивият свят се завръща. Растителността избуява – първо мъховете, след това растенията, а накрая и дърветата. Майката Природа има уникалната способност да се възстановява. Тя е издръжлива. Аз също трябва да бъда. Когато започна да се тревожа за бъдещето на децата си, се припомням устойчивостта на природата и това ми дава надежда, че мога да премина и през най-страшните бури.

Несъвършенство

Да, природата ни учи да се приемаме такива каквито сме – несъвършени. Докато се разхождам в горичката до моя дом, забелязвам колко различни са дърветата – криви, превити, със своите белези от бури, вятър и силно слънце. За човека, разбира се, е доста по-трудно да не бъде самокритичен. Мъхът, който се разстила под дърветата, също е дал своето начало от съвсем не съвършен процес. Той расте по местата, които до вчера са били голи заради безбройните човешки крака, преминали от там, или заради падналото дърво. Водният цикъл, възстановяването на почвата, смяната на сезоните – всичко се случва по свой, нелинеен и далеч от идеалното начин.

Аз също не съм съвършена. Невинаги съм щедра, невинаги отстоявам границите си, невинаги се адаптирам успешно, а понякога надеждата сякаш е забравила за мен.

И знам, че никога няма да бъда съвършена. Но не спирам да се уча.