Лечение на затворници с ивермектин в Арканзас – поредният експеримент с лишени от свобода малцинства в САЩ

В края на август миналата година четирима затворници в Центъра за задържане на окръг Вашингтон в Северозападен Арканзас, САЩ, се заразяват с COVID-19. В следващите дни четиримата мъже са преместени в карантинен блок в затвора, в който им е предоставян коктейл от лекарства. Скоро мъжете започват да страдат от редица странични ефекти, включително проблеми със зрението, диария, кървави изпражнения и стомашни спазми.

Едва по-късно те откриват, че са им предписани, без тяхно съгласие, значително високи дози ивермектин – антипаразитно лекарство, което обикновено се използва при животни, включително крави и коне.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), както и Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA), предупреждават да не се използва ивермектин при COVID-19. Въпреки това лечението е придобило широка популярност сред мнозина, включително антиваксърите.

Многократно по-високи дози ивермектин

Историята за това, което може да се е случило в малка част от Арканзас, сгушена между хълмове, шокира мнозина в Съединените щати и символизира политическите разделения, предизвикани от пандемията. Схемата отразява нарастващата мания за ивермектин като лечение на COVID-19 – особено сред десните общности в САЩ.

Но също така повтаря ужасната история на расизма в Америка, тъй като предполагаемите експерименти, проведени на затворниците в Арканзас, припомнят медицинската експлоатация на американските власти към определени общности и цветнокожи затворници.

Миналия месец Отделът на Американския съюз за граждански свободи (ACLU) в Арканзас заведе дело от името на мъжете срещу затвора на окръг Вашингтон, шерифа на окръг Вашингтон Тим Хелдъл и лекаря в затвора д-р Робърт Карас.

Един от ищците е висок 1,80 м и тежи 71,6 кг. За човек с неговите размери одобрената доза ивермектин е 14 милиграма еднократно. Според данни от съдебния процес той е получил 48 милиграма за четири дни – 3,4 пъти повече от одобрената доза.

Друг ищец, който има анамнеза за сърдечно заболяване и е претърпял три инфаркта през 2018 г., е висок 1,80 м и тежи 86,6 кг. За човек с неговите размери одобрената доза е 17 милиграма еднократно. На 22 август са му предписани 36 милиграма от лекарството, последвани от 24 милиграма дневно в периода от 23 до 25 август. Общата доза, 108 милиграма, е почти 6,3 пъти повече от одобрената.

По време на боледуването им на ищците е казано, че лечението се състои само от витамини, антибиотици и стероиди.

“Никой – включително лишените от свобода – не трябва да бъде подлаган на медицински експерименти.“, коментира Гари Съливан, юридически директор на ACLU в Арканзас.

Въпреки широко разпространеното възмущение от обвиненията, миналата седмица някои местни служители похвалиха Карас за „добре свършената работа“.

„Д-р Робърт Карас е лекувал ефективно COVID-19 в затвора, което е довело до нулеви смъртни случаи от вируса.“, се казва в резолюция, приета наскоро от Комисията по затворите и правоприлагането.

Медицински експерименти с афроамериканци в САЩ

Експлоатацията, пред която са изправени затворниците в Арканзас, отразява дългогодишната история на Америка за медицинска злоупотреба с уязвими цветнокожи общности, включително затворници.

Инжектиране на болести, предавани по полов път

От 1946 до 1948 г. Службата за обществено здраве на САЩ (USPHS) и Панамериканското санитарно бюро работят заедно с множество гватемалски агенции по медицински изследвания, финансирани от правителството на САЩ. Изследването включва гватемалци, включително войници, затворници, проститутки и психично болни хора, които са умишлено заразявани със сифилис и други болести, предавани по полов път.

За две години повече от 1300 души са били изложени на сифилис, гонорея или шанкроид. През 2011 г. президентската комисия за изследване на биоетичните въпроси разкри, че само около 700 от заразените са получили някаква форма на лечение, а 83 души са починали.

Според информация, която се появи само преди 10 години, един от изследователите, Джон Чарлз Кътлър, инжектира бактерии на гонорея и сифилис в очите на пациенти. В едно от проучванията му той заразява проститутки с гонорея, след което им нарежда да правят секс с мъжете, които има желание да изследва – затворници и военнослужещи.

Според експерти изследването не е довело до полезна медицинска информация и вместо това е било скрито в продължение на десетилетия, докато медицински историк от Колежа „Wellesley“ не разкрива медицинските досиета сред документите на Кътлър.

Изследването за сифилис в Таскиги

След това Кътлър става основен изследовател в по-късната фаза на скандалния експеримент със сифилис в Таскиги. Започвайки от 1932 г. и продължавайки 40 години, американски правителствени служители в Алабама прекратяват лечението на нищо неподозиращи афроамериканци, заразени със сифилис. Целта на експеримента е лекарите да наблюдават болестта и да дисектират телата на участниците, след като умрат.

Проучването е вдъхновено от вредни псевдонаучни и расистки вярвания, включително такива, които предполагат, че афроамериканците имат недостатъчно развит мозък и свръхразвити гениталии. Изследователите също така вярват, че представителите на тази раса са значително предразположени към болести, предавани по полов път, и че не могат да бъдат убедени да се лекуват за сифилис.

В резултат на това експериментите, в които участват 600 мъже, стават известни като изследването за сифилис в Таскиги. USPHS нарича изследването „проучване в природата“, а не експеримент, предназначен само да наблюдава прогресията на сифилиса в общност, за която се твърди, че е отказала да потърси лечение.

Мъжете са работили предимно в сферата на земеделието и много от тях никога не са посещавали лекар. Медиците на USPHS им казват, че ги лекуват за „лоша кръв“ - общ термин, използван по това време за обозначаване на различни заболявания.

В замяна на участието си афроамериканците получават безплатни медицински прегледи, безплатна храна и застраховка за погребение. Много от тях умират, ослепяват или полудяват.

По-късно Кътлър казва в документален филм от 1993 г.: „Важно беше те да не са лекувани и беше нежелателно да се използват големи количества пеницилин, защото щеше да попречи на изследването“.

Експерименти със затворници във Филаделфия

По същия начин от 50-те о 70-те години на миналия век затворниците от затвора „Холмсбърг“ във Филаделфия, много от които са афроамериканци, са били обект на серия от медицински експерименти.

Заедно с Университета на Пенсилвания, лекари и служители на затвора експериментират върху стотици затворници в продължение на почти две десетилетия. Затворниците са използвани за тестване на кремове за лице, парфюми, детергенти и лечения против обрив.

Други са обект на експерименти, включващи много по-опасни вещества, включително радиоактивни изотопи, LSD, химически бойни агенти и диоксини – токсична група от химически съединения, често използвани за избелване на хартиена маса и производство на пестициди.

Един от затворниците дори споделя, че са му платени 10 долара, за да му бъде инжектирана „рядка болест от Индия“ и са му дадени допълнителни 5 долара, когато развива абсцес.

През 2018 г. деканът на Медицинския център „Penn Medicine“ към Университета на Пенсилвания поднесе извинение за експериментите, заявявайки, че „извършената работа... е ужасно неуважителна към лицата, много от които са били афроамериканци“.