Крис Никич – първият атлет със синдром на Даун, участвал в тежкия триатлон Ironman

Първата крачка на Крис Никич е малка и несигурна. Но тя го води по пътя на елитните атлети. Неговата рецепта за успех е простичка: Всеки ден бъди 1% по-добър от вчера. Стреми се към този един процент. Ако не се откажеш, ще успееш.“

През есента на 2020 г. Крис показва на света, че малките, но сигурни стъпки в правилната посока, винаги дават резултат. Че постоянството се възнаграждава. Той е записан в Книгата с рекордите на Гинес като първия атлет със синдром на Даун, завършил един от най-тежките триатлони в света Ironman, който включва три поредни дисциплини - плуване (3,86 км), колоездене (180,25 км) и маратонско бягане (42,2 км).

Днес 22-годишният шампион от олимпиадата за хора с ментални и физически увреждания „Special Olympics“ от Орландо има мисия – да разкрие техния потенциал и неподозирани човешки възможности. Да покаже на света, че те са много повече от онова, което околните виждат в тях.

Живот с препятствия

Крис се ражда с немалко когнитивни, физически и сензорни проблеми, споделя неговата майка Триш Никич. Едва на 5 месеца, той претърпява сърдечна операция и години наред посещава терапевти, за да се научи да се храни, говори и пази баланс, докато ходи. Може би най-голямото предизвикателство обаче е начинът, по който другите го възприемат. „Хората се отнасят към мен различно. Казват ми, че не мога да направя това или онова“, разказва младият мъж.

Когато е на 8 години, момчето и неговото семейство срещат голяма подкрепа от страна на екипа на „Special Olympics“ във Флорида. Вдъхновен от сестра си, която спортува активно, Крис започва да тренира баскетбол, голф и някои дисциплини от леката атлетика.

Ползите не се изчерпват единствено с това, че тялото му става по-здраво и силно. Атлетите, с които се среща, му дават възможност да бъде част от общност и да не се чувства изолиран.

Chris Nikic, first Ironman finisher with Down syndrome, shares philosophy of 1% betterhttps://t.co/pNqpx1Vk8U

— TODAY with Hoda & Jenna (@HodaAndJenna) October 30, 2021

Летвата се вдига

По-късно Крис претърпява серия от операции на ушите, които го принуждават да живее много по-заседнал начин на живот. През 2018 г. организаторите на „Special Olympics“ Флорида включват в състезанието и дисциплината триатлон. Родителите му се опитват да го убедят, че трябва да влезе във форма и да участва.

Майка му си спомня първия път, когато той решава да се състезава в спринта, организиран за хора с увреждания. „Той финишира последен и едва ходеше. Въпреки това обаче беше щастлив.“

Дан Грийб, капитан на местния отбор по триатлон, помага много на Крис и не след дълго момчето преминава на следващо по-високо ниво – 22 км бягане.

През май 2020 г. е планирано провеждането на олекотен вариант на състезанието IRONMAN, в което младият спортист решава да участва. Заради пандемията от COVID-19 то е съкратено, но въпреки това Крис и отборът му не се отказват. Момчето успява да се класира за квалификациите в пълното издание на IRONMAN в Панама сити.

Да очакваш неочакваното

Триатлонът IRONMAN е един от най-трудните в света. Освен че разстоянията, които трябва да се изминат, са огромни, има и ограничение във времето – 17 часа. Момчето със синдром на Даун е още по-амбицирано да завърши навреме. Това се превръща в негова основна цел.

Грийб споделя: „Нямахме никаква представа какво ни очаква. До тогава нито един човек със синдром на Даун не е опитвал да участва в 17-часово състезание, което включва каране на велосипед, плуване и бягане.“

Според капитана първият ден е стартирал нормално. Екипът е бил подготвен за най-различни непредвидени ситуации. До момента, когато започва етапа на колоездене. По време на кратко спиране, за да хапне, Крис попада на мравуняк. Кракът му е ухапан на много места. Виждайки, че изостава от групата, той се засилва твърде много с велосипеда, удря се в неравност на пътя и пада. Грийб се страхува, че му се е случило нещо много лошо, тъй като инцидентите с такава скорост често водят до фрактури, травми на главата и дори хоспитализация. „Очаквах да се откаже, а той сякаш още повече са амбицира да продължи. Бях напълно изненадан от реакцията му“, допълва мъжът.

Историческа победа за Крис

Финалът на състезанието се провежда през нощните часове. Все повече са хората, които нямат търпение да видят кой ще бъде победител. Броят на онлайн зрителите е още по-голям – близо 2,7 милиона, твърдят организаторите на IRONMAN.
Към полунощ Крис вече е много уморен. Постига изключително много, но времето изтича.

Грийб е твърдо решен да му помогне да завърши състезанието. Той споделя: „Крис цял живот е чувал, че няма да постигне кой знае какво. Исках да му докажа обратното.“

Заедно те успяват. Момчето преминава финиш линията под светлината на прожектори, бурни поздравления и сълзи от радост. Отнема му 16 часа, 46 минути и 9 секунди. Толкова му е нужно да докаже не само на себе си, но и на останалите, че може.

Нови възможности

Крис признава, че 2020 г. е променила изцяло живота му. Титлата Ironman му носи слава и му помага да се впише в обществото. Получава медийно внимание, печели награда ESPY и награда за спортно постижение на годината Laureus Sporting Moment of the Year. До момента има 40 публични изяви, като е подписал договор за спонсорство с компанията „Adidas“ и предстои да издаде своя книга.

За родителите му най-голямото признание остава посланик на олимпиадата за хора с увреждания „Special Olympics“. Баща му вярва, че със своите успехи Крис вдъхновява много хора и не отрича, че популярността му отваря врати, които доскоро са били затворени за него.

Според Шери Уиилок, изпълнителен директор на „Special Olympics“ Флорида, „се дава шанс за по-пълноценен живот не само на момчето.“ След неговото постижения броят на участниците в триатлона се е удвоил, а интересът към спортното събитие е нараснал значително. Все повече са атлетите без увреждания, които заявяват желание да помагат на спортистите от специалната олимпиада по време на подготовката.

През 2022 г. Флорида ще бъде домакин на Националната олимпиада „Special Olympics“, където триатлонът ще бъде включен за първи път. Уиилок признава, че заслугата до голяма степен е на Крис Никич. Тя се опитва да въведе неговото правило за единия процент и сред треньорите от екипа във Флорида.

Грийб добавя: „Нека оставим хората с ментални или физически увреждания да се състезават. Всеки според своите възможности. Не ние трябва да преценяваме какво могат или не могат. Няма ли да е хубаво повече хора да получат шанс като Крис, за да изкачат своите лични върхове?“