Котките са древни врагове на прогреса и цивилизацията, агенти на злото, които искат да разрушат живота ни

Древните египтяни почитали котките като богове и дори ги мумифицирали, а във Великобритания дори им дават работа. Градският съвет на градчето Тюкесбъри наел на работа котката Миси като „морален офицер“, за да повдига настроението на служителите. Но Миси вече може би ще започне да работи от вкъщи, тъй като кметът Карън Бренън се страхува, че служителите й губят прекалено много време в игри с котката, вместо да си вършат задълженията.

Всички знаем, че котките са използвачи. Като един от домашните видове, които се предполага, че сами са се одомашнили, съществуват сериозни доводи в подкрепа на тезата, че всъщност ние сме техните домашни любимци. Те организират своите „работи“, така че да им предоставяме храна и убежище и то на много ниска цена. Затова не трябва да ни учудва, че научнофантастичният автор Чарли Строс нарича котките „паразити“, а хората – техни „гостоприемници“.

Но истинската ситуация е много по-зловеща. Трябва да отбележим, че котките представляват сериозен риск за нашата икономика. Колкото и невинни да изглеждат, те са един от най-древните и страховити врагове на прогреса.

Вероятно сте попадали в следната ситуация: седите си вкъщи пред компютъра и имате намерение да поработите, когато сякаш по команда вашата котка сяда на клавиатурата. Все още не е съвсем ясно защо го правят. Според една от теориите котките обичат топли неща и трепкащи светлинки и лаптопът ви е като магнит за тях. Но те правят това и с вестника или книгата, която се опитвате да четете, което намеква, че всъщност става въпрос за внимание.

Котките смятат, че ние сме прекалено погълнати от тези странни предмети и превръщат в своя първостепенна цел унищожаването на връзката ни с тях. Те смятат за победа дори изритването им от клавиатурата. Защото си имат цел и всекидневен график. Можете да го наречете още стратегия за живот на котките.

Но това е само началото на техния саботаж. В класическия филм „Да отгледаш бебчо“, поразителната Катрин Хепбърн оплита неспокойния палеонтолог Кари Грант в мрежите си и го принуждава да се грижи за леопард. И през следващите 80 минути „Бебчо“ постоянно се вклинява и натрапва присъствието си сред каймака на Източното крайбрежие.

Леопардът олицетворява спонтанността, свободата, хаоса и лудостта, пред които накрая Катрин принуждава Грант да се предаде. Старите ни суеверия за черните котки и връзката им с вещиците, доказват същата истина: че котките не обичат реда, разума и заблудата ни, че можем напълно да контролираме този свят.

Тук трябва да отбележим колко различни са кучетата от котките. Кучетата на първо място са полезни. Те работят за нас. Опитомяването им е от съществено значение за човешката цивилизация и могат напълно да бъдат интегрирани в управленческия й апарат: като гранични пазачи, откриватели на наркотични и взривоопасни вещества, земеделски машини, охранители на личното ни имущество и нас самите, и дори психотерапевти. Основната цел на всяко куче е да служи на хората в замяна на едно потупване по главата.

Докато котките не са полезни. Разбира се, те могат все пак да бъдат употребени – като ловци на мишки или същества, които да привличат клиенти в определени заведения (една от най-новите моди по света), но никога не можете да им имате пълно доверие. Техните качества не могат да бъдат използвани за развитието и благото на цивилизацията. Кучетата са Аполон, а котките – Дионисий. Кучетата служат на слънцето, а котките – на луната.

Въпреки всичко изброено до тук, повечето от нас обичат котките и това няма да се промени само след прочитането на една статия. Освен това, светът се нуждае от равновесие, и котките са създанията, които го поддържат. Затова нека продължават да губят времето ни, да ни отвличат вниманието и да ни забавляват. А хаосът, мракът и злото нека почакат.

източник: telegraph.co

снимка: awsomelycute.com