Кога момичета започват да носят розово

Преди близо сто години в Северна Америка е било прието момчетата да бъдат обличани в рокли до навършване на 6 или 7 години. Тази възраст е и времето за първото постригване на косата.

Според Джо Паолети, историк в Университета в Мериленд, облеклата на бебета и децата в днешно време са избрани и направени така, че да показват на останалите какъв е полът на малчуганите.

Как обаче от неутрални бели дрехи се стига до формирането на два отбора: син за момчета и розов за момичета?

Паолети, която изучава детската мода от близо 30 години, обяснява, че през 19-ти и началото на 20-ти век малчуганите са носели бели дрехи, защото бялата материя позволява да бъде избелена. Промяната към точно определени детски дрехи спрямо пола не се случва рязко или изведнъж. Пастелните шарки, заедно с розовото и синьото, се появяват като цветове за бебета в средата на 19-ти век. Двата цвята се превръщат в отличителни знаци за пола чак малко преди Втората световна война.

Джо Паолети дори дава за пример списание, публикувано през 1918 г., в което се казва, че всъщност розовото отива повече на момчетата, а синьото на момичетата. Други източници от началото на 20-ти век твърдят, че синият цвят е подходящ за руси деца, докато розовият е уместен за тези с кафява коса.

Днешните предпочитания за облеклото на малчуганите е вследствие от предположенията на производители и търговци относно нагласите на американците. Розовият и синият цвят се налагат като основни за двата пола през 40-те години на 20-ти век. Според Паолети модните разбирания са можели да се развият по абсолютно друг начин.

Когато феминисткото движение се появява в средата на 60-те години със своите лозунги за освобождение на жените, започва тенденция, отхвърляща женското и модното. Унисекс облеклото се превръща в актуалния и общоприет вид за представителките на нежния пол. Тази тенденция представлява пълната противоположност на разбиранията по времето на младия Франклин Рузвелт. Джо Паолети обяснява предпочитането на неутрални дрехи като вид подкрепа на феминистката идея за това, че облеклата служат като начин за ограничаване на жените до определени социални роли.

Тази тенденция остава популярна до 1985 г., когато медицината позволя да се разбере дали бебето ще е момче или момиче още по време на бременността. С научаването на пола на нероденото става възможно за родителите веднага да започнат да пазаруват за очаквания син или дъщеря. Така играчките, дрехите и останалите необходими продукти се закупуват в подходящия цвят и десен.

Друг важен фактор за разпространение на розовия и синия цвят е развитието на консуматорството сред децата през последните десетилетия. Според психолозите момичетата и момчетата започват да осъзнават пола си, след като навършат 3 години, но концепцията не се кристализира в съзнанията им до навършване на 6 или 7 години. В същото време те стават мишена на непрестанни и сложни рекламни кампании, които затвърждават социалните разбирания за ролите на жените и мъжете в обществото. "Така те започват да мислят, например, че това, което прави някой момиче, е дългата коса или носенето на рокля" – казва Джо Паолети.

Според историка от Университета в Мериленд проблемът, който произлиза от постоянното налагане на общоприетите социалните разбирания за двата пола, поставя родителите на децата, които не искат да се съобразяват с наложените схващания за облеклото, в трудна ситуация. Паолети настоява, че трябва да се обърне повече внимание на неутралните дрехи, тъй като се увеличава търсенето на унисекс продукти както за бебета, така и за малки деца.

Модата може да е разделила момичетата и момчетата в розов и син отбор, но в света на индивидуалността нищо не е черно-бяло.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: smithsonianmag.com
Снимки: unsplash.com