Ключът към откриването на ранни симптоми на Алцхаймер може би се крие в очите

от 21 юли 2014г., обновено на 26 окт 2020г.

Усилията за намирането на симптоми, които да способстват за максимално ранното и лесно диагностициране на болестта на Алцхаймер, са на път да дадат резултат и в момента се фокусират върху промените, които настъпват в две от човешките сетива – зрението и обонянието. Това стана ясно от проведената през юли 2014 година Международна конференция на Асоциацията по Алцхаймер.

Учените установиха, че в човешкото око, и по-конкретно в ретината и лещите, могат да настъпят определени биологични промени, далеч преди изявата на някакви проблеми с паметта. Промените в обонянието са друг потенциален индикатор за развитие на болестта, която най-често се диагностицира при хора над 65-годишна възраст и която, според прогнозите на специалистите, ще се среща при 1 на всеки 85 души към 2050 година. Към момента по-малко от 3% от хората с Алцхаймер (26,6 милиона в световен мащаб към 2006 година) преживяват повече от 14 години от момента на поставяне на диагнозата.

За диагностицирането на болестта лекарите (невролози) разчитат най-вече на клиничното провеждане на изследвания, включващи тестове на паметта и когнитивните мозъчни функции. Учените са си поставили за цел да разработят набор от инструменти, и в частност биологични маркери, с чиято помощ да подобрят ранното диагностициране на болестта, обяснява Д-р Дейвид Нопман – невролог в едно от водещите здравни заведения в САЩ – „Mayo Clinic“ – и член на „Alzheimer's Association Medical and Scientific Advisory Council“ („Консултативен лекарски и научен съвет към Асоциацията по Алцхаймер“).

Това, което се знае със сигурност, е, че патологията на мозъка обикновено започва да се развива десетилетия преди първата изява на симптоми, свидетелстващи за проблеми с паметта.

Търсенето на промени в окото или усещането и диференцирането на миризми представлява "по-прост и неинвазивен" метод, който може да бъде прилаган от личните лекари на място в кабинетите им или в амбулаторни условия, обяснява Д-р Нопман.

Тъй като към момента не съществува никаква форма на лечение, която да спира развитието на Алцхаймер, а голям процент от хората категорично биха отказали да бъдат информирани, че им предстои да развият нелечимо заболяване с опустошителни последствия, на този етап ранното диагностициране ще се използва основно с научна цел за провеждането на дългосрочни наблюдения и при подбора на кандидати за участие в клинични опити, така че промените, настъпващи в мозъка им, да могат да бъдат мониторирани през по-дълъг период от време.

В момента учените работят по голям брой експериментални терапии за модификация на болестта, надявайки се да открият такава, която да може да бъде прилагана преди изявата на симптоми за разстройство на паметта. Това, от своя страна, означава диагнозата да бъде поставена достатъчно рано, без да са налице основните симптоми, проявяващи се с напредването на стадия й, когато вече става много трудно или невъзможно да й се противодейства.

Натрупване на протеина амилоид е показател за болест на Алцхаймер

В момента чрез сканиране на мозъка може да бъде установена една от ключовите патологии, асоциирани с болестта на Алцхаймер – отлагането на протеина амилоид в мозъчните тъкани. Това изследване обаче е скъпо и се прилага най-вече с проучвателна цел, а не в лекарските кабинети.

Усилията за разработката на кръвни тестове, които да бъдат използвани при диагностицирането на Алцхаймер, будят голямо вълнение, но засега не дават желания резултат, обясняват експертите.

Депозиране на амилоидни плаки в очите

Същевременно учените виждат потенциал в изследването за наличието на амилоидните плаки в очите, след като две мащабни проучвания, финансирани от частни компании, установиха, че депозирането им в зрителния орган може да бъде засечено чрез неинвазивна технология. Резултатите от тези изследвания в много голяма степен се припокриват с тези от мозъчния скенер.

„Cognoptix Inc.“ – частна компания за биотехнологии, базирана в Масачузетс, фокусира ресурсите си в изобретяването на апарат за откриване на амилоидни депа в лещите на очите, докато „CSIRO Australia“ – националната агенция за научни изследвания на Австралия, си сътрудничи с частната компания „NeuroVision Imaging LLC“, чието седалище е в Сакраменто, в разработването и провеждането на изследвания на ретината, която е описвана от Д-р Шон Фрост от „CSIRO“ като "частица от мозъка, намираща се извън мозъка".

Д-р Фрост разкрива, че при първите 40 пациенти от провеждащото се в момента проучване, което ще обхване 200 участници, е установена подобна пряка зависимост между промените в ретината и наличието на амилоидни плаки в мозъка. Това проучване би трябвало да бъде завършено до края на 2014 година, казва още ученият.

Предстои да стане ясно дали изследването на ретината на окото ще се окаже по-ефективно от провеждането на тестове на паметта при диагностицирането на болестта на Алцхаймер. Засега не може да се каже с категоричност,дали ранните сигнали за промени в окото могат да предскажат развитието на заболяването.

Обонянието – мишена на болестта на Алцхаймер

Обонянието е друга област от особен интерес за учените, тъй като центърът на обонянието е особено уязвим при развитието на патологията на Алцхаймер и способността да се различават отделни миризми започва да се нарушава на сравнително ранен етап от болестния процес.

UPSI тест за определяне на миризми

Между 2004 и 2006 година е проведено изследване с участието на 1000 души, които по това време не са били диагностицирани с Алцхаймер. Те са били подложени на т.нар. UPSI тест, изразяващ се в идентифицирането на 40 миризми. В последствие резултатите доказват, че онези, постигнали по-ниски резултати на теста, са по-застрашени от развитието на Алцхаймер, дори ако към момента на провеждането му не са имали никакви когнитивни нарушения, изтъква проф. Давангере Девананд, професор по психология и психиатрия в Колумбийския университет.

Учените наблягат на факта, че на този етап резултатите от тестовете с миризми и отчитането на промени в обонянието не могат да бъдат асоциирани пряко с болестта на Алцхаймер, тъй като тази сетивност се видоизменя и от други фактори като тютюнопушене, болест на Паркинсон, шизофрения и други.