Китайски учени клонираха успешно макаци посредством нова технология

Китайски учени обявиха, че са клонирали успешно примати чрез ядрен трансфер от соматични клетки (SCNT) – техниката за клониране, която през 1996 г. даде на света първия клониран бозайник, овцата Доли.  

Двата нови члена на обществото на клонираните бозайници са генетично идентични дългоопашати макаци, родени в Института по невронауки към Китайската академия на науките в Шанхай. Сладурите са кръстени Джун Джун и Хуа Хуа и са съответно на 8 и 6 седмици.

Те не са първите клонирани примати в света – тази чест принадлежи на Тетра, маймуна от вида резус, клонирана през 1999 г. в Орегон чрез метода на ембрионалното раздвояване. Тази техника е по-лесно постижима, но има и съществени недостатъци, които са отстранени при разработването на ядрения трансфер от соматични клетки. 

Китайските учени са успели да пригодят метода, така че най-сетне да проработи при клонирането на примати, но пътят не е бил лек. Преди да постигнат успех, те са се провалили няколко пъти.

Джун Джун

Терминът ембрионално раздвояване говори сам по себе си за метода и процесът е същият като при естественото възникване на еднояйчни близнаци в майчината утроба, но в случая се извършва от учените. Техниката често се използва при асистираното възпроизвеждане на добитък за фермите. Въпреки това, при него могат да се създадат само 4 идентични индивида.

При създаването на клонинги чрез ядрен трансфер учените трябва да заменят ядрото на яйцеклетката с ядро от соматична (телесна) клетка, което съдържа ДНК от друг индивид. От времето на Доли до днес технологията е станала толкова достъпна, че китайските учени дори разполагат с роботи, които им помагат с клонирането.

Но въпреки че тази техника може да създаде повече генетично идентични индивиди, отколкото ембрионалното раздвояване, при предишните опити за клониране на маймуни от вида резус учените откриват, че ембрионите често не достигат до фазата „бластоцист“ в своето развитие. Китайският екип почерпил от опита на предишни изследвания, които са открили, че предотвратяването на епигенетичните промени в ДНК-то – химичните модификации влияят върху изразяването на определени генетични последователности – увеличават шансовете за оцеляване на други клонинги.

Това се оказва съществен прогрес, но нещо все още не било както трябва. Въпреки че учените успявали да направят така, че фетусът да финализира своето развитие, бебетата маймунки оцелявали за кратък период от време след раждането.

Хуа Хуа

Накрая те опитали с клетки, взети от зародишна тъкан. Джун Джун и Хуа Хуа са клонирани от същите зародишни фибробласти – клетки, взети от съединителната тъкан на зародиш от техния вид.

Целта на учените е да създадат популация от идентични маймунки, които да използват при своите изследвания. Проучванията с близнаци са много полезни на науката, защото въпреки че те са генетично идентични, средата оказва различно влияние върху всеки един от тях и те отговарят различно на дразнителите. Като пример може да дадем астронавта Скот Кели, който след 1 година в космоса се завърна със значителни физически промени, сравнено със своя брат близнак. Подобни изследвания са много полезни при изпитването на лекарствени препарати например.  

Въпреки това, експерименталното използване на примати е противоречиво от етична гледна точка и предизвиква дебати в много части на света. В Европа то се регулира от специален закон, който ограничава употребата му – само в случаите, в които другите методи не са достъпни.

Поради генетичната си близост до хората, интелигентността им и близката до нашата социална динамика, приматите се определят като жизненоважни за биометричните изследвания.

Джун Джун и Хуа Хуа са в цветущо здраве и се развиват нормално, като учените ще продължат да следят отблизо психическото и физическото им развитие. Освен това изследователите ще се опитат да подобрят техниката за клониране, която един ден, вероятно в немного далечното бъдеще, ще може да се използва и за клонирането на хора. А дали това е редно или не, е тема на друга статия и размисъл…

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com