Какво се случва с 4 от клонингите на овцата Доли?

На 5 юли 1996 г. овцата Доли се превърна в световна звезда.

Те я първият успешно клониран бозайник от възрастна клетка и първата крачка към ерата на дизайнерските (или още поръчкови) кученца, коне, та дори и бебета (някога в бъдещето).

Но един въпрос тревожеше учените: генетичните тестове разкриха, че нейната ДНК показва признаци на стареене още на 1-годишна възраст, а на 5 й беше поставена диагнозата артрит. Не беше ясно дали проблемите на Доли произтичат от това, че тя е клонинг.

Доли умря през 2003 г., след заразяване с вирус, само на 6 години – продължителността на живота на овцете е двойно повече.

По-късно учените стигнаха до заключението, че Доли просто не е имала късмет. Изследователите от Нотингамския университет в четвъртък обявиха, че 4 овце, които били клонирани от клетките на Доли, са все още живи и здрави и са вече на 9 години.

Четирите "Нотингамски Доли-та", както им казват хората, които се грижат за тях, са единствените оцелели от общо 10 клонинги, родени през 2007 г.

Те се отглеждат заедно с още 9 клонинги, които нямат нищо общо с Доли, както и с обикновени овце, за да могат учените да следят метаболитното, кардиоваскуларното и мускулно-скелетното им състояние. Въпреки че ставите на Доли очевидно остарявали по-бързо от нормалното, само един от нейните клонинги, Деби, развила умерен артрит. По другите признаци клонингите не се отличавали от обикновените овце и били в наистина добро здраве, съответстващо на годините им.

Идеята, че 5 клонинги могат да развият артрит в различна степен и на различна възраст, е мъчителен намек за това как епигенетиката, или факторите, които влияят върху проявите на гените, влияят и върху живота на съответния организъм.Всички овце били клонирани по същия метод, по който била клонирана и Доли – т. нар. ядрен трансфер насоматични клетки.

При този процес учените премахват ДНК, която се намира в ядрото на клетката, от клетката на оригиналното животно (в случая от млечната жлеза на първоначалното животно), след което я поставят в ядрото на яйцеклетката. После те дават на клетката тласък – кофеин в случая с оцелелите Доли-та – което кара клетката да започне да се дели, докато се превърне в жизнеспособен ембрион.

Докато клетките растат, те се диференцират. Кожната клетка например е различна от белодробната. Отчасти, това, което направи раждането на Доли толкова забележително е, че учените успяха да "нулират" тези диференцирани клетки до недиференцирани, за да могат те да се превърнат в напълно ново агънце.

Това е най-задълбоченото изследване на клонинги и техния живот. Засега, доброто здравословно състояние на четирите клонинги на Доли означава, че те могат да водят дълъг, здрав живот. Ако клонирането ускоряваше по някакъв начин процеса на стареене, учените щяха да го уловят при тази интересна четворка.

Но никъде в изследването не се споменава от какво са умрели останалите 6 клонинги, родени през 2007 г., затова не бива да си вадим прибързани заключения.

Източник: sciencealert.com

по статията работи: Величка Мартинова