Кийниа Тейлър: Диабет тип 2 може да те убие, ако не се бориш, затова избрах да се боря

В дома на Кийниа Тейлър можеш да видиш слънчогледи навсякъде. „Правят ме щастлива. Когато си принуден да живееш с болест като диабет тип 2, е хубаво да си заобиколен от неща, които те радват“, казва жената, докато брои таблетките от петте шишенца.

Тя е на 52 и планира всяка своя минута, от събуждането до заспиването вечер. Ляга си винаги по едно и също време, един час след вечеря, и не защото така й харесва, а защото болестта й не позволява много свобода и разчупване на рутината.

Здравната система в САЩ и недостигът на лекари

Да си пациент с хронично заболяване в САЩ е истинско предизвикателство. Трудно е да получиш лекарствата и медицинските устройства, от които се нуждаеш. Трудно е и да комуникираш със здравноосигурителни компании, аптеки и специалисти.

Здравната система е в толкова окаяно състояние, че пациентите често са принудени се справят съвсем сами, да регулират приема на медикаменти по своя преценка, да си насрочват прегледи и да изчисляват храненията си до последния грам въглехидрати. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Както казва самата Кийниа, „една погрешна стъпка или решение могат да те разболеят и да се нолжи да търсиш спешна медицинска помощ“.

Ситуацията се усложнява още повече и заради недостига на лекари, което води до удължено време за чакане до преглед и бърнаут при самите специалисти.

Въпреки всички проблеми обаче, Тейлър е твърдо решена да се справи с диабета. Майка й, която е била диагностицирана със същото заболяване, умира на 46 години от рак на панкреаса, смятан за едно от възможните усложнения на болестта. Младата жена не губи надежда и е готова да се бори. „Преживях много трудни моменти, докато не осъзнах, че или трябва да се примиря и да чакам фаталния край, или да се взема в ръце“, казва още тя. „Избрах второто.“

>>> Измерване нивата на специфични протеини в кръвта улеснява диагностицирането на пациенти в преддиабетно състояние

Постоянна битка

Кийниа Тейлър приема цял арсенал от лекарства. Метформин и Джардинс за диабет тип 2, Омепразол за киселинния рефлукс и Lipitor за регулиране нивото на холестерола. Отделно всяка сряда си инжектира 2 мг Ozempic. Разходите за първите три медикамента за период от 90 дни са около 2000 долара. За Оземпик плаща почти 3000 долара, отново за три месеца.

Допълнително всяка вечер си поставя инсулин, който й струва близо 500 долара. През деня следи стойностите на кръвната си захар с глюкомер, който изпраща информацията директно на телефона й. Разбира се, устройството също не е безплатно – два сензора, всеки от които функционира по 14 дни, струват 90 долара.

Здравноосигурителният й план покрива голяма част от сумата, но има и годишен лимит, който Тейлър всеки път надвишава и трябва да доплаща сама.

Затруднен достъп до лекарства за диабет тип 2

„Битката е постоянна. Отнема много време и те принуждава да вършиш куп досадни, но жизненоважни неща“, споделя Кийниа. В най-трудните си периоди тя се свързва с компаниите, производители на медикаменти, за да попита дали има възможност да й издадат карти за отстъпка или ваучери. Понякога се налага да моли лекарите за мостри, най-вече на метформин и омепразол. Най-често затруднения има с набавянето на нашумялото лекарство Оземпик.

Д-р Марк Шута, медицински директор в центъра за диабет Rodebaugh към университета Penn, допълва: „Повечето по-нови медикаменти са недостъпни за пациентите, защото доплащането е непосилно за тях.“

Друга пречка за всички пациенти с диабет тип 2 е, че трудно намират Ozempic и Wegovy (за редуциране на теглото) дори и да имат рецепта.

Още след поставянето на диагнозата преди 11 години Кийниа забелязва, че, когато спре приема на Оземпик за 1-2 месеца, стойността на кръвната й захар започва бавно да се повишава, въпреки че продължава да спазва всички други препоръки, свързани с хранене и физическа активност.

Прегледите

През януари всяка година жената си насрочва часове за преглед при различни специалисти: офталмолог, кардиолог, по белодробни болести, гинеколог и други. Освен това провежда консултации във връзка с проблемите със стъпалата, също усложнение от болестта, и четири пъти годишно посещава лекар, който следи диабета й. Тя споделя, че предпочита редовните прегледи, защото така си печели време в случай, че бъде установен здравословен проблем.

Години са нужни на пациентката, за да се научи да търси и получава максималното, което здравната система предлага. Днес тя знае, че трябва да бъде упорита, да се бори за правата си и да пази и съхранява всеки документ, ако иска да получава навреме лекарствата си. „Това не би трябвало да е мой ангажимент, но го приемам като такъв, защото животът си е мой“, казва Тейлър.

Хората с диабет са изморени и напрегнати, а лекарите изглеждат безсилни. Въпреки актуализираните електронни здравни досиета и напредъка на телемедицината, специалистите са затрупани с документация, която им отнема от времето за лекуване на пациенти.

>>> Диабет тип 2 може да доведе до нарушение на белодробната функция

Разходи, свързани с диагостицирането на диабет

„Дори поставянето на диагноза и стартирането на първите фази от лечението се оказва комплексен процес, ако искаме застрахователната компания да го покрие“, твърди д-р Ашиш Рана от Пенсилвания. Диагностицирането на диабет изисква извършването на кръвен тест за гликиран хемоглобин, или A1C. Ако той е между 5,7% и 6,4%, пациентът страда от преддиабет, а ако надвишава 6,5% – от диабет.

Рана пояснява, че застрахователните компании покриват разходите за теста единствено в случаите, когато вече е направен друг кръвен тест, който показва, че стойността на кръвната захар е повишена и пациентът проявява други симптоми на заболяването като например засилен глад, жажда или често уриниране. Той споделя, че тестът не може да бъде поръчан въз основа на съмненията на лекаря, защото разходите за него няма да бъдат покрити и пациентът ще бъде принуден да заплати само голямата сума.

Според него с подобни пречки се сблъскват всички както в самото начало, така и след поставянето на диагнозата, когато започне лечението. Лекарите са принудени да предписват генерични лекарства (заместители), докато изчакват застрахователят да покрие разходите за по-ефективните. Те прекарват все повече време в телефонни разговори с компаниите, за да получат уверение, че пациентите им няма да останат без медикаменти. Работата с документи отнема толкова много от времето им, че вреди на комуникацията и отношенията с пациента.

Остър недостиг на персонал

Години наред Кийниа Тейлър успява да поддържа кръвната си захар в норма. От миналото лято обаче, след прекарана коронавирусна инфекция, тя започва да се покачва и да влияе негативно на функцията на черния й дроб.

След среща с ендокринолога й д-р Рао жената се чувства значително по-спокойна. Той я уверява, че въпреки влошаването, те все пак вървят в правилната посока. Лекарят й предписва различен вид инсулин за през нощта и потвърждава, че е напълно възможно покачването да се дължи на COVID-19.

Тейлър е щастлива, че най-сетне е открила специалист, който се вслушва в нея и разбира тревогите й. Преди да го намери се е лутала седем години в търсене на подходящия лекар. „Много често ми се случваше точно когато започна да се лекувам при определен човек, той да се премести другаде“, признава Кийниа.

>>> Опасна тенденция: Използването на лекарството за диабет Оземпик за отслабване крие рискове за здравето

Последици от закъснялото лечение на диабет тип 2

Резултатите от проучванията сочат, че всяко забавяне при поставяне на диагноза или в хода на лечението може да доведе до усложнения и дори смърт, особено при пациенти със съпътстващи, напълно лечими заболявания. Изследване от 2021 г. разкрива, че половината от случаите на ампутация на долната част на крака при хора с диабет е можело да бъдат избегнати, ако им е било назначено навременно и адекватно лечение. Според експертите то липсва най-вече заради недостига на лекари. Онези, които продължават да упражняват професията, от своя страна все по-често страдат от бърнаут заради голямото натоварване и ограниченото време.

Здравословното винаги е по-скъпо

Кийний Тейлър е свикнала да следи количеството въглехидрати, което приема с храненето. Споделя, че го прави най-вече защото именно те се превръщат бързо в захар. Затова се старае да избира храни, които освен умерено количество въглехидрати, съдържат висок процент протеини.

Когато пазарува, чете етикета на всеки продукт и избира разумно. „Здравословното винаги е по-скъпо“, заключава жената. Ако не бе изградила полезни хранителни навици, едва ли би могла да контролира диабета. Кийниа е на мнение, че е успяла да се мобилизира и организира така добре, защото времето й е разпределено до последната минута, покрай семейството и работата на пълен работен ден.

„Искам да живея“

Жената посещава Зумба класове и силови тренировки три пъти седмично. Първоначалното й колебание дали е добра идея да тренира бързо се изпарява. Дори признава, че Зумба е единственото нещо, което освен че й помага в борбата с диабета, я прави щастлива.

Запитана как намира мотивация за редовни тренировки, здравословно хранене, стриктен прием на лекарства и рутинни прегледи, Тейлър отговаря: „Искам да доживея дълбоки старини. Диабетът може да ти вземе всичко. При някои го прави бързо, при други – бавно. Ако искам да гледам как децата ми порастват, да се пенсионирам и да живея щастливо, трябва да контролирам болестта.“