Как да разкриете истината за Дядо Коледа на вашите деца, без да разбиете сърцата им

Есето, с което ще ви запознаем по-долу, е толкова красиво, че само по себе си е вид коледно вълшебство. Въпреки че е анонимно, от него все пак става ясно, че е написано от майка, справила се с нелеката задача да разкрие на децата си истината за Дядо Коледа.

Всички сме съгласни, че единственият, който би се насладил да поднесе истината за Дядо Коледа, е само Гринч, нали? Това определено е един от разговорите, които плашат всеки родител, но има гениален подход, който може не само да омекоти удара, но и да напомни на децата кое всъщност е важното в светлите празници.

Как да поднесем истината за Дядо Коледа на детето си

Няма родител, който с леко сърце би потвърдил подозренията на детето си, че Дядо Коледа не съществува.Та да вярваш в Дядо Коледа е едно от чудесата на живота! Но има мъдър начин да поднесете реалността, без я лишавате от магията. Просто кажете на децата си, че те вече няма да получават подаръци от Дядо Коледа, а причината за това е невероятна: просто са толкова пораснали, че могат да се превърнат самите те в Дядо Коледа! Каква новина, нали?

Майката, написала есето, обяснява:

"В нашето семейство имаме специален преход от времето, в което децата получават подаръци от Дядо Коледа, към времето, в което самите те са пораснали толкова, че да се превърнат в него. Представяйки нещата по този начин, ние правим така че магията на Дядо Коледа да не се превръща в грозна лъжа, а да остане такава, но вече под формата на кауза, на серия от добри дела, в която участваме всички. Ето затова, когато детето ви е на 6 или 7 години, и усетите, че в него назрява подозрение, че Дядо Коледа може да не съществува, бъдете сигурни, че е настъпил моментът на истината.", съветва майката, написала есето, и допълва, че всеки родител усеща точното време, в което да сложи края на магията.

Майката споделя и какво е казала тя самата на своя малчуган: "Ти порасна страшно много тази година. Не само че си по-висок, но виждам, че и сърцето ти е по-голямо.", след което му припомнила и добрите дела, извършени от него през последните месеци. Завършила с думите:

"Мисля, че си готов да се превърнеш в Дядо Коледа. Вероятно си забелязал, че по-голямата част от Дядо Коледовците, които виждаш, са хора, преоблечени като него. Някой от приятелите ти може дори да ти е казал, че няма Дядо Коледа. Много от децата смятат, че това е така, тъй като те все още не са готови да бъдат Дядо Коледа, но ти си."

В този важен разговор майката разказала и за задълженията на Дядо Коледа, както и за всички проблеми, с които се налага да се справя. След това попитала детето какво ли получава Дядо Коледа за всички неприятности и трудности, които преживява (освен бисквитки, разбира се), и го води до заключението, че това е доброто чувство да направиш нещо за някой друг. В есето се подчертава, че родителят трябва да "поддържа правилен заговорнически тон, за да накара детето си да се почувства пораснало и готово да се справи с предизвикателството да бъде Дядо Коледа.

Тогава детето трябва да избере някой, когото познава - съсед, обикновено. Мисията на малкия Дядо Коледа е да разбере (тайно) от какво се нуждае този човек, а след това да му го предостави под формата на красиво опакован подарък и никога да не разкрие на получателя откъде идва този дар. Защото смисълът да си Дядо Коледа не е да получиш нещо в замяна. Смисълът е в безкористното даване.

В края на есето майката си спомня как синът й подарява чехли на ексцентричния им съсед, след като му прави впечатление, че всеки ден излиза бос навън, за да си вземе вестника.