Как биха изглеждали градовете, ако се въведе забрана за движение на автомобили

През последните няколко години има оправдано вълнение около идеята за възстановяване на дивата природа. В Обединеното кралство дори съществуват проекти, които имат за цел да насърчат практиките за регенеративно земеделие, при което се обръща внимание на почвата и възстановяването й. Вече е общоприето, че монокултурата (метод за земеделска обработка, при който се използва една култура) е лоша за земеделската земя в провинцията. Какво обаче можем да кажем за градовете?

Градовете в миналото и днес

Подобно на естествените екосистеми, градовете от дълбока древност са сложни общности, обвързани с цял набор от различни дейности. Улиците са използвани за много цели – работа, търговия, игри, общуване и транспорт.

Американската писателка Ребека Солнит описва връзката на хората с градските улици перфектно в книгата си „Страст към пътешествия“: „Думата гражданин е свързана с градовете, а идеалният град е организиран около участието на населението в обществения живот.“

Но точно както определени райони в провинцията са предназначени за земеделие, през миналия век градските улици са оптимизирани за една-единствена цел – хората да се движат възможно най-бързо, безпрепятствено от всеки, който използва общественото пространство за други цели. Това има своите предимства – кой би отрекъл, че бързото и безопасно придвижване от единия край на града до другия е от полза за хората – но всичко си има цена. Споделената градска среда, която в миналото е била за всички, в момента е превзета от движещи се и паркирани коли.

В Нидерландия, например, паркоместата са почти толкова, колкото и хората. Ако се съберат тези пространства, те ще надвишат общата площ на Амстердам. Повече от тях са разположени на обществена земя, но не могат да бъдат използвани от обществото за друга цел. Най-вероятно този факт изненадва мнозина, тъй като Нидерландия е известна като страната на велосипедистите. И да, в почти всички големи градове по света има велоалеи и обособени места за велосипеди, но улиците все още се използват само с една цел – транспорт. Накратко, градовете са се превърнали в монокултура.

Това развитие не е било неизбежно. Когато автомобилите започват да наводняват градовете – в САЩ от 20-те, а в Европа от 50-те години на миналия век – обществото смята, че колите трябва да се адаптират към съществуващата система, с което пешеходците взимат предимство. Но както изследва Питър Нортън в книгата си „Борба с трафика“, в рамките на едно десетилетие се налага идеята, че градът трябва да се адаптира към автомобилите. Търговците вече нямат право да предлагат стоките си по улиците, а само на специални, регулирани пазари. Децата от ранна възраст знаят, че трябва да се огледат, преди да пресекат. Пешеходците са насочени към тротоара. Започва промяната към начина, по който градовете функционират днес.

Какво би било, ако се забрани движението на автомобили?

Погледнете вашата улица. Какво виждате? Вероятно място за бърз и свободен автомобилен трафик. Може би и велоалея, която поддържа друг вид, несъмнено по-екологичен, трафик. Места за паркиране. Определено не е място за събиране на съседи или за игра на деца.

Съществува ли друг вариант? Някои градове започват да ограничават движението на автомобилите в централните райони. Барселона предприема действия за изграждане на градски градинки и паркове, освобождавайки улиците си от трафика. Движението на автомобилите ще бъде разрешено, но те няма да са единствените, които ще използват общественото пространство.

>>> Копенхаген – градът, който обича децата и се грижи за тяхното развитие

В същия дух Грьонинген в Нидерландия, известен със своите прогресивни действия за увеличаване на велосипедистите, наскоро прие набор от насоки, според които придвижването е само едно от предназначенията на улиците. Междувременно Париж има план, който има за цел да създаде самодостатъчни общности, където всичко, от което се нуждае човек, е на 15 минути пеша или с велосипед.

Това достатъчно ли е обаче? Хората са толкова свикнали с трафика, че може би е необходима още по-радикална промяна, за да се отърсят от това мислене. Какво би станало, ако изцяло се забрани движението на автомобилите в градовете?

Някои градове вече са предприели стъпки в тази посока, макар и временно. Въведени са дни без автомобили, предвидени за маратони или за организиране на улични фестивали и шествия. Други градове обаче въвеждат по-трайни промени. Например в Утрехт канал, запълнен през 70-те години на миналия век, за да бъде изградена магистрала, е превърнат отново в канал през 2020 г. за радост на местните жители.

Въпреки масовото използване на автомобили, има градове, в които никога не са били допускани, като Венеция – едно от най-красивите и обичани места в света.

С покачващите се цени на горивата, нарастващата осведоменост за щетите, които автомобилите нанасят на околната среда, и увеличените разходи за паркиране и такси за задръствания, със сигурност сега е моментът да се намери по-добър начин – такъв, който позволява градовете да се върнат към социалните центрове, които някога са били.

Представете си, че гледате през прозореца си, но вместо редици паркирани коли и пътни ленти за движение, виждате зеленчукова градина, барбекю, кът за игра за деца, цветя. Разбира се, различни форми на транспорт – може би електрически коли – но мобилността все пак не е водеща.