Какъв е вкусът на човешкото – историята разказва

Когато през 90-те години излиза Мълчанието на агнетата и Ханибал Лектър се превръща в един от най-популярните и хладнокръвни злодеи на всички времена, у много хора (поне в такива с достатъчно развита поносимост към канибализма) се зараждат някои интригуващи и неудобни въпроси.

Човешкото попада под категорията червено месо като консистенцията му наподобява тази на говеждото, но според разказите на хора, които действително са го опитвали, вкусът е много по-фин. През 20-те години на XX век журналистът Уилям Сийбрук предприема пътуване до Западна Африка, където подробно документира опита си с канибалско племе. След завръщането си в Париж, Сийбрук посещава местна болница, от която си набавя човешко месо и го приготвя подобаващо. По думите му вкусът напомня за идеално зряло телешко месо, без да има някакъв по-специфичен или отличителен аромат.

Армин Майвес е известен немски канибал, който избира жертвата си чрез интернет сайтове, предназначени за хора с по-необичайни фетиши. Майвес изяжда почти 40 килограма месо от човек, който доброволно се подлага на процедурата.

Майвес дава интервю от затвора, в което споделя, че смята вкуса на човешкото месо подобен до този на свинското, с разликата, че го определя като по-твърдо и горчиво. Днес той се подвизава като еко защитник и вегетарианец.

Исей Сагава, който в момента кръстосва Токио като свободен човек, прекарва два дни в изяждането на 25-годишната жена, която убива. Събитието се развива, докато е студент в Париж. Сагава определя преживяването като "чудесно" и твърди, че бедрата на жената са били любимата му част - за разлика от гърдите й, които сметнал за твърде мазни.

Два не особено известни случая от 1920 г. в Европа накланят везната към оприличаването на човешкото със свинско месо. Пруският сериен убиец Карл Денке продава частите на 40 свои жертви, опаковани като нарязано свинско месо. Хриц Хаарман и Карл Гросман пускат човешко месо на черния пазар за свинско, а Гросман стига дотам да продава дори на щанд за хот дог.

Две други истории разказват, че вкусът е по-скоро сладък. През зимата на 1874 г. Алфред Гринър е част от шестчленна планинска експедиция в Колорадо. Гринър убива останалите 5 души, когато провизиите рязко намаляват. През 1883 г. той разкрива пред журналист, че гръдният мускул е най-вкусното месо, което някога е опитвал.

Омайма Нелсън, която изяжда жестокия си съпруг през 1991 г., описва човешките ребра като много сладки. Причината, разбира се, може да е в барбекю соса, който е използвала.

Въпреки че канибализмът е тема табу (и освен това е престъпление, което подлежи на наказателна отговорност) съществуват обстоятелства, които могат да го изискат. Моряците например са го наричали "обичаят на морето". Тази практика продължава векове наред до началото на XIX век. Щом настъпи извънредно положение в морето или недостиг на провизии, екипажът тегли жребий, за да определи кой трябва да бъде убит и изяден. Смъртоносният жребий е бил избягван само ако някой на борда е вече мъртъв.

От гледната точка на оцеляването проявата на канибализъм спасява живота на 16 души, които претърпяват самолетна катастрофа с Унгарска авиолиния. Мястото, на което самолетът се разбива, е толкова отдалечено, че отнема цели 72 дни на екипа да успее да го намери. От тях 29 души са изядени, 16 оцеляват. Естествено, моралните и здравословни последици от подобно деяние (спрямо личната настройка) са огромни.

Все пак, дори когато въпросът е на живот и смърт - избор има, но и човешкото месо не e най-лошият възможен протеин, който да се наложи да опитате.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: all-that-is-interesting.com, pixabay.com/bg