Какво кара възрастните да скъсат връзката със своите родители

Полярните мнения и осъзнаването на факта, че трудните взаимоотношения могат да навредят на психичното им здраве, кара част от хората да се дистанцират от своите родители, твърдят психолози.

След един доста разгорещен расистки разговор с родителите си в Скайп през 2019 г., Скот решава, че ще прекъсне контактите си с тях. Майка му е ядосана, че е подкрепил активистко движение в защита гражданските права на афроамериканците. По негови думи тя e реагирала твърде крайно, при това пред неговия 7-годишен син.

Мъжът споделя: „Изпитах онова родителско чувство, когато осъзнаеш, че нещо не бива да стига до ушите на твоите деца. Казах си, че не искам те да бъдат възпитавани по този начин.“

Чашата прелива, когато баща му изпраща имейл, за да защити майка му, придружен от линк с видео за превъзходството на бялата раса. Скот е силно разстроен, че родителите му не разбират колко тежко и несправедливо е да съдиш и наказваш някого заради неговия произход. Още повече, че баща му е евреин. Ядосан, Скот му отговаря: „Та ти самият си евреин! И много наши роднини са били убити в Аушвиц!“ Неведнъж мъжът е влизал в сериозни противоречия с родителите си, но след този разговор те не са се срещали или чували повече.

Въпреки че липсват категорични доказателства, повечето терапевти и психолози смятат, че отчуждението между възрастните и техните родители се превръща в тенденция на запад.

Терминът „отчуждаване“ според психолозите

Терминът „отчуждаване“ описва ситуациите, в които човек решава да прекрати взаимоотношенията си с един или повече свои роднини за дълъг период от време, без значение дали след това ще размисли и ще потърси отново връзка с тях.

Карл Андрю Пилмър, професор по човешко развитие в университета „Cornell“, пояснява: „Да заявиш, че повече няма да поддържаш контакт с член на семейството, е съвсем различно от семейните вражди, напрежението и хладните отношения, които обаче все пак не са изцяло прекъснати.“

Националното проучване, което Пилмър провежда, разкрива, че един от четирима американски граждани е спрял напълно съзнателно да контактува със свой близък.

В социалните мрежи все повече нашумяват групите за подкрепа на възрастни, които са решили да прекратят контакт с родителите си.

Експертите смятат, че факторите, довели до появата на тази тревожна тенденция, са както културни, така и психологически. Тепърва предстои да се изследва ефекта от нея върху отделния човек и обществото като цяло.

Минало и ценности

„Макар изследванията да са оскъдни, в повечето случаи порасналото дете е инициаторът за прекъсване на отношенията“, споделя психологът Джошуа Коулман. Причините могат да бъдат различни, като най-основните са:

• Емоционално, вербално или сексуално насилие от страна на родител (в миналото или в настоящия момент);
• Развод, в резултат на който детето е принудено да заеме нечия страна.
• Втори брак – доведени/заварени братя или сестри, пастрок или мащеха, които се оказват причина за непрекъснати конфликти.
• Сблъсък на ценностни системи, както е в случая със Скот и неговите родители.

Според изследване на Коулман и екип от Университета на Уисконсин повече от една от три майки, която не поддържа връзка с детето си, признава, че раздорът между тях е настъпил заради сериозни разминавания във вижданията – хомосексуализъм, религиозна принадлежност или нестандартен начин на живот.

Коулман и колегите му обаче са на мнение, че влияние оказват и политическите и културни сблъсъци през последните години. Данните сочат, че в САЩ например случаите на семейно отчуждаване са се увеличили след изборите през 2016 г., а във Великобритания – след излизането на страната от Европейския съюз (Брекзит).

Скот споделя, че никога не е обсъждал политическите си възгледи със семейството си. Противоречията помежду им се дължат на разминавания по някои социални въпроси като например правата на цветнокожите. Напрежението нараства, след като Скот и съпругата му решават да подкрепят движението „Black Lives Matter“. Двамата споделят, че много членове на групата за взаимопомощ са прекъснали контакт с родителите си по време на пандемията, тъй като не са успели да ги убедят, че трябва да се ваксинират или защото са вярвали в различни конспиративни теории.

Отношенията с близките и влиянието им върху психичното здраве

Според експертите все повече хора са загрижени за психичното си здраве и това ги кара да се дистанцират от токсични роднини.
Коулман пояснява: „Конфликтите в едно семейство или пък желанието да се дистанцираш от тях не са явления, възникнали през последните години. Различното е, че днес съзнателното отдръпване от член на семейството се възприема като признак на личностно израстване. Подборът на хората, с които да общуваме, се превърна във важна житейска стратегия.“

Сам е на 20 години и живее във Великобритания. Тя разказва, че е израснала в дисфункционално семейство с родители алкохолици. Веднага след като е приета да учи в университет, Сам прекъсва контактите си с тях. Решението дълго назрява в нея, но това, което я кара да избяга от тях окончателно, е вербалното насилие, упражнено от баща й върху неин 6-годишен братовчед по време на погребение. Благодарение на терапията, която провежда, младата жена си дава ясна сметка за психологическия ефект от преживяванията в детството. „Разбрах, че не става въпрос само за лошо родителство, а за насилие и пренебрегване, които всъщност са били част от живота ми. Фактът, че не са ми посягали, не означава, че не съм наранена“, спомня си Сам.

Също като Коулман, и тя смята, че обществото вече е по-толерантно към хората, решили да се откъснат от най-близките членове на семейството. Проблемите, свързани с психичното здраве, се обсъждат много по-сериозно от преди, което сякаш прави решението малко по-лесно. Според Сам хората днес се чувстват по-уверени да поставят свои лични граници и да не позволяват дори на роднините си да ги прекрачват.

Възходът на индивидуализма

Специалистите забелязват, че, освен стремежът към лично благоденствие, се оформя още една тенденция – към по-силно изразен индивидуализъм. Днес разчитаме много по-малко на своите близки, отколкото нашите родители, баби и дядовци преди години.

Коулман допълва: „Желанието да поддържаме връзка с членовете на семейството вече не е обвързано с нашето оцеляване или други първични нужди, а с допирните точки и общите възгледи. С други думи, днес един възрастен човек би общувал с родителите и роднините си, само ако чувства близост с тях.“

Свободното придвижване като фактор при отчуждаването

Мобилността и възможностите за работа в други градове, дори държави, също улесняват отчуждаването. Макар разстоянието да не е ключов фактор, то със сигурност играе своята роля.

Файзах, която живее във Великобритания, но има южноазиатски корени, споделя, че от 8 години избягва да живее близо до семейството си. Тя признава, че свободата да се придвижва и да работи, където пожелае, са й донесли истинско облекчение. Причината да не пожелае да поддържа връзка с майка си и баща си е тяхното контролиращо поведение. Опитвали са се да подбират приятелите й, притискали са я да сключи ранен брак и не са й позволявали да ходи на интервюта за работа. „Те просто не уважаваха личното ми пространство. Исках да имам контрол над живота си и да правя своите лични избори“, разказва Файзах.

Последици от отчуждаването

Повечето пораснали вече деца, които са решили да не се срещат никога вече с родителите си, споделят, че така се чувстват много по-добре.

Макар че прекъсването на взаимоотношенията води до подобряване на психичното здраве и се свързва с по-голяма лична свобода, има случаи, когато то причинява стрес или оставя в инициатора усещане за нестабилност.

Експертите уточняват, че преднамереното и целенасочено отчуждаване се различава от другите видове загуба, защото лишава човека от някои практически ползи: майчината закрила и чувството за принадлежност към група от хора, които се познават много добре.

Пандемията направи някои от отчуждилите се от своите родители още по-самотни. Благодарение на платформи като „Зуум“ хармоничните и щастливи семейства успяваха да поддържат връзка по време на локдаун. За хората, решили да не общуват под никаква форма с майките и бащите си обаче, локдаунът се оказа трудно за преодоляване предизвикателство.

Макар да има свое семейство и близки приятели, Файзах признава, че нищо не може да запълни липсата на родителите й по време на семейни празници.

Решението на някои хора да продължат живота си, без да се виждат с родителите си, несъмнено се отразява и на семейните връзки и традиции. Скот съжалява, че децата му ще израснат, без да познават баба си и дядо си.

Разбира се, отчуждаването има негативен ефект и върху родителите, които често съвсем несъзнателно са подтикнали децата си към тази стъпка. Те престават да бъдат част не само от техния, но и от живота на внуците си. Изпитват чувство на срам, тежка загуба и съжаление. Наскоро майката на Скот опитва да се свърже с него, но той не отговаря, а й изпраща съобщение, което гласи, че може да помисли за среща между нея и децата му, ако тя признае, че изказванията й са били расистки. Реакция няма и мъжът не вярва, че някога ще има.

Изграждане на мостове

Много експерти смятат, че, в резултат на задълбочаващия се индивидуализъм, отдалечаването на порасналите деца от техните родители ще се превърне в трайна тенденция.

Коулман допълва: „Според мен нещата или ще се влошат, или ще се запазят такива, каквито са в момента. Семейните отношения ще се градят по-скоро върху стремежа към щастие и лично израстване, а не толкова върху чувството за отговорност.“

Пилмър е на по-различно мнение. Той вярва, че семействата, в които конфликтът е конкретен и отношенията по принцип са хармонични, близостта може да бъде съживена. Условието е да начертаят така наречената „демилитаризирана зона“, в която някои теми не бива да бъдат обсъждани.

Експертът провежда интервюта с над 100 души, които не поддържат връзка с родителите си. След време част от тях отново започват да контактуват с тях, като вярват, че това е нормален етап от израстването им.

Учените смятат, че е необходимо да бъдат извършени допълнителни изследвания върху причините и ефекта от прекъсването на отношенията между децата и техните родители.

Скот също се радва, че интересът към проблемите в семейството расте. Стигмата върху хора като него, които са преценили, че е по-добре да не поддържат връзка с майка си и баща си, е голяма. Въпреки това той не възнамерява да се помири с тях, поне не и докато самите те не признаят, че са реагирали крайно. „Много е хубаво, когато семейството ти те подкрепя. Ако обаче си заобиколен от токсични хора, думите „кръвта вода не става“ просто губят своя смисъл“, завършва мъжът.