Какво издават позицията и движенията на раменете за мислите и емоциите ни

Вероятно всеки човек си спомня как като дете майка му или учителката в училище е обръщала внимание на неправилната му стойка и го е съветвала да се изправи и да изпъне назад раменете си, опитвайки се да приближи плешките си колкото се може по-близо една до друга. Това, за което малцина си дават сметка, е че този е един от първите уроци, свързани с езика на тялото, които човек получава. И че от това доколко ще го усвоим в не малка степен зависи как ще бъдем възприемани от хората.

Когато едно дете се прибере от училище с вид, сякаш носи непосилен товар на плещите си, твърде вероятно е това да не се дължи на теглото на раницата му, а на преживяванията му през този ден. Може би се е представило зле на теста по математика или пък някой от съучениците му се е подиграл за това как изглежда? Един родител лесно ще разпознае признаците, издаващи, че детето му не се чувства комфортно и щастливо. То ще има сведен поглед, главата му ще е приведена, раменете му ще висят надолу, извити като дъга, вероятно ще дава лаконични отговори и ще побърза да се усамоти. Ако коригира позицията на раменете си, детето бързо ще придобие много по-бодър и уверен вид, а ако никой никога не обръща внимание на склонността му да стои по този начин, тази "унила" стойка ще "хронифицира" и след време не само ще доведе до физически дискомфорт и проблеми с гръбначния стълб, но ще изгради у другите една точно определена представа за него – че е затворена личност с ниско самочувствие.

Положението и движението на раменете по време на разговор са добри индикатори за това как се чувства и какво мисли човекът срещу вас. Този елемент от езика на тялото не е достатъчно застъпен в литературата по въпроса, която се фокусира основно върху израженията на лицето и движенията на ръцете. 

Раменете, в не по-малка степен от някои изражения на лицето, издават емоциите на хората, и не на последно място психическото им състояние. Специалистите, работещи с пациенти, страдащи от клинична депресия, могат да установят дали човекът, прекрачващ прага на кабинета им, страда от това психическо разстройство още щом видят позицията на раменете му. Обикновено когато са в депресия, хората изглеждат така, сякаш са неспособни да се съпротивляват на гравитацията и това си личи в най-голяма степен в раменете им, които висят надолу и почти не се движат при разговор. Ако едно дете се прибере в лошо настроение от училище, то ще изглежда по този начин няколко часа. При хората с клинична депресия тази позиция на тялото може да не се промени с месеци или дори с години.

Като оставим тези състояния настрана, в действителност повечето хора използват почти постоянно раменете си като средство за невербална комуникация, чрез което волно или неволно дават израз на мислите си. Ако непознат човек ви спре на улицата и ви запита къде са намира дадено място, а вие не можете да го упътите, първото, което ще направите, е да свиете рамене, така че още преди да сте отворили устата си той ще знае, че няма да получи необходимата му информация. С този жест на тялото вие ще бъдете разбрани безпогрешно, където и да се намирате, дори да сте в Борнео. Той е универсален и повишава доверието на хората в това, което казвате, тъй като подчертава смисъла му по недвусмислен начин.

Повдигането на раменете не е сигурен индикатор за това дали човекът срещу вас се опитва да ви измами, като според някои специалисти не съществува нито един жест, който да може да се разглежда като сигурен симптом за подобни намерения и опити. Най-често това движение на тялото издава несигурност или нотка на съмнение у човека, който го прави, докато отговаря на поставения му въпрос. Така например ако началникът на даден отдел попита свой служител дали ще е готов с възложената му задача до определения му краен срок и той отговори положително, но в същото време бавно повдигне едното си рамо, той би трябвало да заподозре наличието на проблем. Ако владеете езика на тялото, би трябвало да забележите този жест и да попитате човека дали има някакви препятствия, които биха могли да попречат за изпълнението на поетия ангажимент. Тогава той най-вероятно ще ви отговори нещо от рода на: "Ами… имам две деца и те в момента са болни…".

Движенията на раменете са толкова отчетливи, че трудно могат да останат незабелязани, поради което и си струва да им обръщаме внимание и най-важното – да се научим да разчитаме сигналите и съобщенията, които са кодирани в тях. Както стана дума в началото, децата са много искрени и непосредствени в начина, по който използват езика на тялото, така че е много важно да ги наблюдаваме и да бъдем техен постоянен коректив. Само така можем да им помогнем да придобият излъчването на можещи и уверени в себе си хора, като каквито бихме искали да се възприемат сами и да бъдат възприемани от другите.