Какво е да работиш като принцеса на Дисни

Бека работи почасово като принцеса в "Дисниленд", Анахайм, Калифорния. Нейното истинско име остава неизвестно за читателите, но затова пък има какво да разкаже. За тези от вас, които не са съвсем готови да пораснат и за другите - затрупани от ежедневието, надживели детските приумици, но които винаги са питали "какво би било, ако...": вижте какъв е истинския живот на една Дисни принцеса.

"Работя в Дисни от няколко години. Година преди да започна работата, бях на почивка със семейството си и малката ми сестра беше ужасно развълнувана, че ще се срещне с Тиана. През цялото време си мислех – колко ли страхотно е да имаш тази работа – и когато се прибрах у дома сериозно започнах да обмислям какво трябва да направя, за да се сдобия с нея. Прочетох всичко за процеса по наемане и намерих сайта, в който се обявяват прослушвания за различни персонажи. Знаех, че следващата есен ще трябва да се преместя в "Ориндж Каунти" за училище и се случи така, че там се провеждаше прослушване още през първия ми уикенд след пристигането.

По време на интервюто всички бяха подредени в редица и се представяха, така че кастинг директорите да могат да ги видят и съответно да отсъдят за изпълнението им. Аз успях да премина до следващия кръг, когато ми взеха мерки, дадоха ми номер и ме изпратиха в чакалнята. В онзи ден имаше много чакащи. Следващото, което направиха, е снимки на лицето ми (ако имате пиърсинг или татуировки се правят снимки и на тях) и ме помолиха да попълня общо резюме. За последния кръг ми дадоха име на герой и няколко сценария, които да прочета пред директорите. На края бяха останали около 30 души от общо 600. Те бяха помолени да дойдат на следващия ден и да четат отново сценарии, преди да научат, че са получили роля.

Нямаме думата относно възложените ни герои. Ариел винаги ми е била любимка и тайно се надявах, че ще получим право на избор, но не. Беше ми връчен монолог на Елза и предусетих какво са намислили. След като веднъж ви наемат официално, казват, че имате възможност да се пренасочите към други роли. Работя на непълно работно време, като това обикновено означава 20 часа седмично; нормалната седмична заплата за мен е между 250 и 300 долара.

Всеки ден започва по един и същи начин. Пристигаме на работа облечени в собствените си дрехи, защото костюмите трябва винаги да остават на територията на имота. След като запишем времето, в което сме дошли, събираме всички части от костюма, необходим за деня. Следват упражнения за разтягане и раздвижване с треньори. Имаме на разположение час и половина, преди да влезем в перуката, костюма и грима.

Компанията изисква от членовете на екипа да следват "Дисни визия" – косата трябва да е естествена, без странни цветове или омбре, но тъй като моята не се вижда от гостите, мога да побутна ограниченията и да прекарам малко време в салона между участията. Ноктите също трябва да са естествени - къси, с бледо розови нюанси или френски маникюр. През по-голямата част от времето моите са без лак, но някои момичета не могат да издържат на изкушението и фанатично си украсяват ноктите, дори да е с акрил.

Мениджърите могат да влязат по всяко време и да ни кажат, че не се придържаме към желаната "Дисни визия" и потенциално да ни освободят от смени, докато не решим проблема. С други думи, трябва наистина да се стараем да поддържаме вида, който компанията изисква от нас. Трудно е да не съдиш по външния вид, когато работиш в тази сфера, което е откровено тъжно. Ние постоянно се сравняваме и копираме. Имам карта за фитнес салона, само защото се чувствам длъжна да запазя вида, в който са ме наели.

В стаята за почивка има козметици, но те работят обикновено по перуките ни, защото по време на обучението сме научени как да се гримираме за персонажа си. Дисни ни предоставят продукти за грим на Бен Ний, а ако реша да се доверя на личния си грим се старая да е висококачествена серия, особено след като почти всеки ден на шоуто присъства фотограф.

След като веднъж се приготвиш, получаваш указания за мястото, на което гостите могат да се срещнат с теб. Има хора, които са обсебени от нашите персонажи, хора, които не знаят кои сме, а просто искат да се снимат с нас, арогантни родители, които не спират да говорят над малките си деца, туристи, с които общуването е по-трудно, защото английският не е техният първи език, хора, които са дошли облечени като герои на Дисни – ако се сетите за някакъв тип човек – да, ние сме го срещали. Мисля, че всеки един от нас би се съгласил, че разговорите с децата озаряват деня ни. Има гости, които споделят историите си, разказват защо са дошли и се сриват пред теб. В такива моменти наистина разбирам значимостта на това, което правя; осъзнавам, че е нещо специално и се чувствам вдъхновена да продължа."

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: refinery29.com, pinterest.com